Ненадейно се почувства несигурен — усещане, което го измъчваше винаги, когато трябваше да рискува.
Проклятие!
Кракът го болеше.
Време беше да си върви у дома.
На другата сутрин Адам стана от сън и отиде в кухнята на малката си къща досами сградата на гимназията. Няколко месеца беше търсил жилище с подходящия изглед. Искаше да вижда през прозорците планината Балд Слоуп, сякаш бе длъжен да я държи под око.
Брат му Брет, който бе доволен, че Адам поне е престанал да рискува живота си, му телефонираше всяка седмица и казваше едно и също:
— Защо Балд Слоуп? Вратата на семейния дом винаги е отворена за теб. Напусни това забутано градче и се прибери вкъщи.
Още беше замаян от съня, но побърза да си приготви силно горчиво кафе, подходящо за утрини като тази, когато в крака му сякаш бяха забили нажежен ръжен. Беше израснал сред суровата природа на Сиера Невада. Като гимназист беше участвал в състезания по спускане със ски. Обичаше студа и обожаваше снега, но сега си плащаше, задето предишната вечер се беше изкушил да остане по-дълго под падащите пухкави снежинки. Поредното удоволствие, което планината му беше отнела. Всеки ден се събуждаше с мисълта как му е отнела самоуважението, а болката в крака непрестанно му напомняше какво получаваш, когато предизвикваш съдбата към разплата. Така или иначе времето на рисковете беше отминало. Заживял беше в подножието на планината, която го беше сломила. Сега беше в безопасност. Докато живееше тук, щеше да е далеч от изкушенията, от скоковете от високи скали, от плуването в бурни океани.
Знаеше, че не може да поднови адвокатската си практика. Брат му, който беше с десет години по-голям от него, беше основал юридическата фирма и само чакаше Адам да се дипломира. Само че той ненавиждаше професията си. За него правото бе само начин за изкарване на средствата, необходими за приключенията му по време на отпуската.
След злополуката не знаеше какво да прави, затова остана на същото място. Нищо лошо нямаше да му се случи, ако мируваше, нали така?
Сепна се, като чу по стълбището тежките стъпки на Джейк. Трудно му беше да свикне да живее със съквартирант. Обаче Джейк му допадаше въпреки професията му. Трудно бе да не го харесваш, въпреки че отначало Адам упорито се противопоставяше на симпатията към него. След злополуката не искаше да има приятели, единственото му желание беше да остане сам. Само че скоро установи, че заради Джейк и Клоуи си струва да се погребеш в забутаното планинско градче.
Обърна се да го погледне и отбеляза:
— Изглеждаш кошмарно.
— Слава богу, мислех, че откачам и съм си въобразил случилото се снощи. Я кажи, много ли се изложих?
— Не помниш ли рокерите и как им направи стриптийз в бара? Ами игуаната? Стегни се, братле. Кажи, че помниш игуаната!
— Ха-ха, много смешно! Голям шегаджия си. Помня, че я видях. Вървях след нея. Тя бягаше ли?
— Отдалечаваше се.
— С кого беше?
Адам се обърна да вземе от аптечката шишенце с тиленол.
— С жена на име Джоузи Чирини.
— А, да. Никога не е споменавала, че се познават.
Адам, все още с гръб към приятеля си, зачака той да каже още нещо за Джоузи, ала онзи само попита:
— Нали не разговарях с Клоуи? Не изтърсих някоя глупост?
— Не. — Адам изгълта три таблетки и се обърна.
— Искам да й се извиня.
— Снощи се върнах и й обясних всичко.
— Благодаря, приятел.
Адам се облегна на кухненския плот:
— Ще ти задам един въпрос.
— Дано не е труден. — Джейк пристъпи до кафеварката и си наля една чаша. — Главата ми ще се пръсне.
— Защо й каза? Случи се преди три месеца. Тя дори не подозираше.
— Говориш като баща ми. — Джейк отпи от кафето и се намръщи. Остави чашата, прокара длани по наболата си брада. — Казах й именно защото не подозираше — промърмори най-накрая. — Имаше ми доверие, а пък аз я измамих. И се преструвах, че нищо не се е случило. Сякаш се бях измъкнал сух от водата. Но една сутрин тя вдигна към мен доверчивите си очи и ми прошепна, че не може да си представи живота с друг мъж. Не заслужавам момиче като Клоуи.
Адам скръсти ръце на гърдите си:
— Да видим дали съм те разбрал правилно. Признал си, за да се накажеш. Все едно не е имало друг начин, освен да й причиниш болка.
— Не твърдя, че постъпих правилно. Обичам Клоуи. Невероятно е, че й изневерих. Ще ми се да имаше начин да залича стореното. Ще ми се никога да не се беше случвало.