— Първо, заради изражението ви. И второ, заради книгата. — Непознатият посочи към плота, без да откъсва поглед от нея.
Тя най-сетне се изтръгна от капана на очите му и видя до чашата си томче, озаглавено „Как всяко момиче да задържи гаджето си“. Изглеждаше нова-новеничка като всички книги, които идваха при нея, само че беше старо издание. На корицата се виждаше млада жена, издокарана по модата от петдесетте с пола с обръч, обувки с висок ток и престилчица като на сервитьорка. Тя поднасяше кафе на младеж, който четеше вестник, седнал до камината в помещение, напомнящо дневна.
— А, тази ли? — усмихна се Клоуи, сякаш бе съвсем естествено да носиш наръчник за самопомощ, когато отиваш на бар. Сетне сложи обратно книгата, за да скрие заглавието.
— Страхуваш се да не загубиш гаджето си, така ли? — тихо попита непознатият. — Прощавай, че ти говоря на „ти“. И не ми отговаряй, ако не искаш.
— Ами… — подхвана Клоуи. Да му се не види! Проклетите книги бяха полудели. Точно така! Ако не бяха те, сега нямаше да разговаря с абсолютно непознат човек и да му довери тайната си. — Миналата седмица научих, че моят приятел ми е изневерил.
— Гадост! — Той извърна поглед и отпи от халбата с бира. — Май и двамата ни е сполетяла еднаква участ. Преди седмица гаджето ми офейка, без да каже и дума.
— Гадост!
Непознатият се усмихна и промърмори:
— Щом си тук, едва ли вземаш насериозно тази книга.
— Щом си тук, едва ли мислиш, че приятелката ти ще се върне.
— Някой ти разбива сърцето. Не можеш да сториш друго, освен да чакаш раните да заздравеят. Алкохолът помага. Също и споделянето с някого.
Тя сякаш чакаше тъкмо тези насърчителни думи.
— Искам да знам коя е била любовницата — процеди и се приведе към него. Той сякаш я притегляше с магнит, както мъж притегля жена в прегръдките си… а дори не я докосваше. — Искам да разбера с коя е спал. Обсебена съм от тази мисъл. Знам само, че преди три месеца тя е присъствала на някакво служебно празненство и тогава се е случило… онова. Негови колеги често идват тук. Канех се да ги разпитам, обаче закъснях и са си отишли.
Непознатият окуражително кимна, после попита:
— За адвокатите ли става дума?
— Служителите от прокуратурата.
— Ето какво — ще поразпитам тук-там. Да видим какво ще науча.
Предложението му я порази, но тя го прие, без да възрази. Близостта на този човек я зашеметяваше, мислите й се объркваха, но това й носеше облекчение.
— Досега не съм те виждала тук — промълви.
— И аз те виждам за пръв път. Идвам само през почивните дни. Тази вечер направих изключение заради едни приятели. — Той погледна към вратата на заведението. Грабна чашата си, слезе от високото столче и добави: — Ето ги и тях. Слушай, ако пак ти се прииска да поговорим, знаеш къде да ме намериш.
Клоуи се завъртя на столчето, за да проследи с поглед непознатия. Знаеше, че косата му е вързана на опашка, но разбра колко е дълга едва когато той й обърна гръб. Беше мека като коприна. Внезапно й се прииска да я докосне.
— Чакай! Как се казваш?
Той се поизвърна и се усмихна. Не й намигна, както би сторил някой простак.
— Джулиан — каза и се отдалечи.
Мобилният телефон на Джейк иззвъня тъкмо когато майка му поднесе коктейлите. Отдавна не беше вечерял сам с родителите си. Докато седеше в дневната, без Клоуи да е до него, се почувства като отворена рана, която майка му искаше да превърже, но в която баща му непрекъснато бъркаше с пръст. Той беше единственият син на Кайл и Фейт Ярдли. Като малък майка му непрекъснато го глезеше. Поведе истинска война с баща му да не го изпраща в училище с пансион, но Кайл искаше синът му да стане независим и с твърд характер, което нямаше да се случи, ако момчето останеше вързано за полата на Фейт. За разлика от съпругата си той се държеше почти сурово със сина си, спазвайки традицията на поколения зеленооки мъже от фамилията Ярдли, които криеха обичта към момчетата си. Непрестанно му повтаряше: „Можеш и по-добре. Способен си на повече!“
— Миличък, знаеш, че предпочитам да не вдигаш телефона си, докато си тук. И без това те виждаме доста рядко — престорено строго подхвърли Фейт.