Той остави чашата си на масичката и извади мобилния от джоба си:
— Може да ме търсят по работа.
Надяваше се наистина да му звънят от прокуратурата. Родителите му знаеха за проблемите му с Клоуи. Щеше да почувства облекчение, ако не му се наложеше да говори с тях по този въпрос под съпровода на приборите за хранене, потракващи по скъпите порцеланови чинии. Струваше му се нелепо да превърнат наранените му чувства в тема за учтив разговор по време на вечеря.
Излезе на верандата, за да разговаря на спокойствие. Нощта беше синьо-черна и мразовита — съвършен декор за предстоящото празнуване на Деня на благодарността, Фейт вече беше украсила верандата с гирлянди от сухи листа и артистично подредени тикви, а на вратата беше закачила венец от мечо грозде, късайки вейки от храста, растящ в задния двор до къщичката за гости.
Натисна бутона за включване:
— Ало?
— Джейк, обажда се Брандън.
Слава богу, наистина го търсеха по работа. Брандън беше негов колега от прокуратурата.
— Какво има, Бран?
— Няма да увъртам — заяви той, но Джейк не се разтревожи. Това беше дежурната фраза, с която колегата му започваше всеки разговор. Ако примерно отиваше на обяд, казваше: „Няма да увъртам, ще обядвам в «Макдоналдс».“ — След работа се отбих в „Джигъри“, а като се прибрах у дома, разбрах, че съм си забравил портфейла в бара. Върнах се и видях там Клоуи.
Джейк, който крачеше напред-назад, за да се стопли, спря като ударен от гръм:
— Клоуи е била в „Джигъри“? Сама?
— Не, тъкмо затова ти се обаждам. Седеше на бара и разговаряше с един човек. Казва се Джулиан, не помня фамилното му име, обаче няколко пъти съм го виждал в съда. Той е мошеник на дребно, обаче по-страшното е, че жените му се лепят като мухи на мед и му се носи славата на голям сваляч. Чух, че с Клоуи сте се разделили, но реших, че трябва да знаеш какво става.
Джейк усети как мускулите му се свиха като на хищник, който се готви за скок. Нямаше да допусне Клоуи отново да бъде наранена… независимо от кого. Макар да не вярваше, че тя ще го замени с друг мъж. Бе казала, че предпочита да умре, ако не са заедно. Не, не би го сторила, разбира се. И все пак… Не можеше да си представи какво е изпитала тя, когато е разбрала за изневярата му.
— Благодаря, Бран. Дочуване.
Той пъхна телефона обратно в джоба на сакото си. Понечи да влезе в къщата, да си вземе палтото и да се извини на родителите си, но се сблъска с баща си, който се беше облегнал на вратата и държеше чашата с питието си.
— Неприятни вести? — почти безразлично подхвърли Кайл.
— Налага се да си вървя, татко. Съжалявам.
— Не е вярно.
— Свързано е с работата ми…
— Чух всичко. Свързано е с Клоуи. Помниш ли какво ти казах, когато тя те изхвърли? Посъветвах те да не я притискаш, да й дадеш време да размисли. Бъркаш, като позволяваш на хората да я шпионират, и ще допуснеш още по-голяма грешка, ако сега отидеш в онова заведение. А най-голямата ти грешка бе, че й призна за изневярата си.
Въпреки че всички присъстващи на онова празненство се бяха разбрали да си мълчат, та случилото се да не остави на заден план усилията, които бяха положили за спечелване на делото, в съда някак си се беше разчуло за авантюрата на Джейк, детето чудо, с неназована жена. Слухът стигна и до баща му, който по една случайност беше кмет на Балд Слоуп. Кайл съумя да прекъсне мълвата, сякаш тя бе кръвоизлив, спрян с турникет, и не й позволи да се разпространи извън Съдебната палата. Само че дори той не знаеше с коя е спал синът му. Любопитството го гризеше, а Джейк мълчеше като риба.
— Не я шпионирам.
— Днес се отбих да я видя в кафенето й.
Джейк неволно сви юмруци. Баща му го поучаваше да не се среща с Клоуи, а сам бе отишъл при нея.
— Благодаря за загрижеността, но и сам ще се справя.
— Не, няма. Днес тя едва понасяше мен. Най-важното сега е да я оставиш на спокойствие, докато осъзнае, че не може без теб. Притиснеш ли я, ще избяга. Не мисли, че те съветвам за твое добро. Аз съм на страната на Клоуи, тревожа се за нея. С нея си подхождате, тя е чудесно момиче, искам я за снаха. Ти вече сгафи, не повтаряй грешката си, защото тогава ще я изгубиш завинаги, а тя ще остане без опора в живота. Това ли искаш?
— Не, разбира се.
Кайл се отдръпна от вратата:
— Тогава влез вкъщи, направи комплимент на майка си за хубавата й рокля и я увери, че всичко ще е наред.
— Предполагам, че ти не си се издънвал като мен — промърмори Джейк.