— Дори да бях, никога не бих казал на майка ти — отвърна Кайл, който вече вървеше по коридора.
Във вторник следобед, след като цял ден се беше мъчила да не гледа към вратата с надеждата да зърне Джейк, беше размишлявала върху загадката, наречена Джулиан, и най-малко за стотен път беше запратила на пода леко обгорялата „Научи се да прощаваш“, Клоуи реши да почисти скарата и да се прибере у дома. Ала в този миг видя, че Джоузи прекосява фоайето, и внезапно настроението й се подобри.
— Джоузи! — възкликна. — Радвам се, че се отби. Толкова бързо си тръгна онази вечер, че не ти записах телефона и нямаше как да се обадя и да се уверя, че си добре.
— Така е. Дойдох да ти се извиня. — Джоузи застана пред щанда. — Понякога се държа като десетгодишно момиченце. — Тя направи кисела физиономия, сякаш й беше неприятно, че го казва. — Почти не използвам мобилния си телефон, но ще го включа, ако обещаеш да ми се обаждаш. Имаш ли някакво листче да ти запиша номера?
Клоуи й подаде писалка и една от визитките на заведението. Джоузи написа номера от обратната страна на картичката.
— Какво да ти приготвя днес? Печен сандвич със сирене ли?
— Не, благодаря. — Джоузи сложи капачката на писалката и я остави до визитката.
— Направи ми удоволствието. Приготвям страхотни сандвичи с пържени яйца. Искаш ли да опиташ? — Клоуи окуражаващо се усмихна, докато новата й приятелка най-сетне кимна. — Умно решение. — Тя си сложи ръкавици, извади масло и яйца от малкия хладилник под щанда. — Вземи една визитка. Можеш да ми се обаждаш и тук. А номерът най-отдолу е на мобилния ми телефон. — Сложи върху скарата бучка масло. Изчака го да се разтопи и счупи отгоре две яйца, но съвсем близо едно до друго, за да се слеят белтъците им. Докато ги чакаше да се изпържат, намаза с масло две филии хляб и също ги сложи на скарата.
— Не знаех, че закусвалнята ти се нарича „При червенокосия“ — отбеляза Джоузи, след като прочете написаното на визитката.
Клоуи се усмихна, като си спомни прадядо си:
— Поредната семейна традиция. Прадядо ми беше червенокос. Също и майка ми. — Тя поръси яйцата със сол и черен пипер, добави малко копър на прах, после ги обърна с шпатула. Обърна и филиите, за да не се препекат само от едната страна. Като малка беше наблюдавала прадядо си да прави същото и винаги се чувстваше най-близо до него, докато беше на работа. — За тук или за вкъщи?
— За вкъщи.
Клоуи поръси яйцата с още малко сол и черен пипер, провери дали жълтъците са започнали да се втвърдяват и сложи отгоре сиренето. Изчака го да се разтопи, после загреба с шпатулата яйцата и ги сложи върху хляба, намазан с масло. Уви сандвича, сложи го в плик и се обърна:
— Заповядай. Заведението черпи. — Направи знак на Джоузи да си прибере парите и добави: — Можеш ли да изчакаш една-две минути, докато почистя? Ще си тръгнем заедно.
Джоузи се облегна на щанда и отбеляза:
— Виждам, че си извадила книгата от контейнера за смет.
Клоуи, която се беше захванала да почиства скарата, се поизвърна. „Научи се да прощаваш“ беше цъфнала на плота. Джоузи приглади корицата и съчувствено зацъка, като видя обгорените места — книгата беше пострадала тази сутрин, когато внезапно се появи върху скарата. На Клоуи й се струваше, че проклетницата мърка от удоволствие, задето й обръщат внимание.
— Ммм, да — измънка смутено.
— Откъде вземаш книги? От обществената библиотека ли? Или ти купуваш?
Клоуи се поколеба. Довърши почистването на скарата, избърса плотовете. Отдавна мечтаеше да сподели с някого как открай време книгите изневиделица идват при нея. Искаше й се някой да я успокои, че всичко е наред, че и с другите хора се случват странни явления. Само че така и не се престраши да се довери на когото и да било. Страхът й, че ще я помислят за луда, беше прекалено силен.
— Събирам ги — каза най-накрая и се доближи до умивалника. — В склада под наем пазя стотици кашони, пълни с книги.
— Боже!
— Обичаш ли да четеш? — Тя изми няколко прибора и спря чешмата.
— Имам любими книги, които непрекъснато препрочитам. От време на време си купувам по някоя от дрогерията.
— Вземи колкото искаш от моите. Всъщност още сега ще отидем до склада.
Джоузи се изненада:
— Сега ли?
— Само да заключа парите от касата и тръгваме. Имаш ли нещо против?
— Не, обаче… Не си прави толкова труд заради мен.
— Не е само заради теб. Отдавна не съм ходила в склада. Там съхранявам и някои неща от къщата на прародителите ми. Може би е време да обзаведа жилището със свои вещи. — Клоуи извади парите от чекмеджето на касата и ги прибра в сейфа в задната стаичка. Заключи металната врата и двете излязоха от сградата. Дните все повече се скъсяваха и слънцето вече клонеше към залез. — Дойдох пеш на работа. Жилището ми е на две преки от тук. Ако искаш, да вземем колата ми.