Отново отдели доста време за грима и прическата си. Обу ботуши с висок ток, облече къса плисирана пола и любимия си пухкав пуловер. Застана пред огледалото и хареса онова, което видя. В крайна сметка не беше някоя грозотия, та Джейк да потърси утеха в леглото на друга жена.
От друга страна, не знаеше как изглежда съперницата й и това не й даваше покой.
Влезе в бара и веднага забеляза Джулиан. Беше по-хубав от Джейк. Не, по-красив. Джейк изглеждаше като преуспяващ човек. От пръв поглед се разбираше, че е от добро и богато семейство. Че е носил училищна униформа с герб на джобчето на сакото. Че умее да играе поло, голф и скуош, въпреки че всъщност вече не упражняваше тези спортове. Той не искаше да живее като родителите си. Те възлагаха на него големи надежди, когато постъпи в юридическия факултет, но бяха горчиво разочаровани от решението му да работи в прокуратурата. След време обаче се убедиха, че е избрал подходящото поприще и че ще стигне далеч.
И Джулиан беше самоуверен, но самонадеяността му бе на хамелеон. Можеше да се преобрази, в каквото пожелае. Седеше на бара, заобиколен от жени, които съществуваха само нощем — под красивата им външност се криеше стомана, гъвкавите им тела се виеха сластно под въздействието на алкохола. Всяка бе луда по него, всяка си въобразяваше, че той харесва само нея, че само тя познава истинския Джулиан.
Щом зърна Клоуи, той изостави приятелките си и тръгна към нея, което я поласка.
— Здравей — усмихна й се. — Миналия път не те попитах как се казваш.
— Клоуи.
— Ще пиеш ли нещо, Клоуи? — Той я поведе към другия край на бара край „нощните пеперуди“, които безропотно щяха да го чакат да се върне при тях. Поръча напитки — беше забелязал, че миналия път тя пиеше коктейл с лимон. — Виждам, че днес не носиш книга. Как си?
— Малко по-добре.
— Радвам се, че дойде. Исках да си поговорим, дори миналата седмица идвах и през делничните вечери с надеждата да те заваря тук. Да те питам — случайно гаджето ти да се казва Джейк Ярдли?!
Нещо я жегна.
— Откъде знаеш? — промълви.
— Поразпитах тук-там, както ти обещах, и имам някаква информация. — Като забеляза озадаченото й изражение, той добави: — Нали каза, че искаш да узнаеш коя е другата жена. Онази, с която ти е изневерил.
Сърцето й запрепуска в гърдите.
— Знаеш ли коя е била?
— Още не, но съм на гореща следа. През последните три месеца в прокуратурата се е разиграла само една „сапунена опера“ и в главната роля е било момчето чудо Джейк Ярдли. Засега колегите му мълчат като риби, никой не съобщава подробности.
— Невероятно, че си си направил толкова труд заради мен. Заради една непозната! — Клоуи притисна ръка до сърцето си. Забеляза, че Джулиан проследи с очи движението й и задържа поглед върху гърдите й — само за миг, но все пак ги загледа.
— Личи си, че си дълбоко наранена. Длъжен съм да те попитам нещо — искаш ли да научиш името на онази жена? После няма да има връщане назад.
— Искам! — отсече Клоуи, без да се поколебае нито за миг.
— Тогава ще го науча и ще ти го кажа. Имам връзки в съда.
Поднесоха им напитките. Тя отпи от чашата си и любопитно изгледа Джулиан:
— Нали не работиш в съда? Не съм те виждала там.
— Не, обаче често посещавам Съдебната палата, за да уредя въпроси от правен характер. Сприятелих се с хора, които ще ми помогнат, ако ги помоля за услуга.
— Как да ти се отплатя? Не искам да ти остана длъжна.
— Започни, като си свалиш якето и ми правиш компания поне за малко. — Той слезе от високото столче и застана зад нея. Помогна й да съблече връхната си дреха, като няколко пъти лекичко докосна шията й. Остави якето на бара, после отново седна до нея. Клоуи усети, че й се вие свят. Няколко пъти примигна, опитвайки се да събере мислите си.
— Ами ти… Върна ли се приятелката ти?
— Не.
— Сигурно ти е много тежко. Оставила ли ти беше бележка… нещо друго?
— Не. — Той обгърна с длани халбата с бира и се загледа в пивото. — Напоследък често се карахме. След последния скандал тя се качи на колата си и отпраши нанякъде. От известно време се държеше странно, вечно беше в лошо настроение и се заяждаше без причина, сякаш беше решила да ме напусне и чакаше следващия скандал, за да си намери извинение. Тръгна си дори без чантата си. Няколко дни след изчезването й в къщата влезе някаква жена — явно ме беше издебнала да заспя — и взе дрехите и портфейла й. Така разбрах, че не е заминала, само не иска да се върне и да ме види.