— Искаш да кажеш, че връзката ви е приключила, така ли?
— Може би. — Той я погледна в очите. — А вие с Джейк приключихте ли?
— Не знам.
Джулиан се поусмихна:
— Още го обичаш.
Клоуи извърна поглед. След няколко секунди промълви:
— По-силно е от мен.
— Да не би твоят Джейк да е висок и с руса къдрава коса?
Тя се обърна и озадачено го изгледа.
— Не.
— А случайно да е среден на ръст, тъмнокос и със зловещи очи?
Побиха я тръпки — този човек започваше да я плаши.
— Не бих казала, че са зловещи — смотолеви, — но да. Защо питаш?
— Защото висок блондин и по-нисък мъж с такива очи току-що влязоха и ни зяпат. И явно са неприятно изненадани. — Той се усмихна, сякаш положението го забавляваше.
Клоуи се извърна, срещна погледа на Джейк и едва не падна. Колкото и да се стараеше Джулиан, колкото и да бе магнетичен, не можеше да й въздейства като Джейк. Разликата бе като между гъделичкане и силен удар.
Любимият й тръгна към нея, Адам го следваше по петите. Наложи се да минат през групичката „нощни пеперуди“ и сякаш попаднаха сред внезапна вихрушка. Когато се озоваха в безопасност, изглеждаха поомачкани и зашеметени.
Наближиха Клоуи и тя се озърна, но Джулиан го нямаше, беше се изпарил. Странно как не беше усетила движенията му.
— Кло, какви ги вършиш? — промълви Джейк. Очите му бяха вперени в нея, изпиваше я с поглед, сякаш тя беше сладък чай с лимонада. Страдаше за нея. Тя го почувства така ясно, както долавяше собственото си усещане за загуба.
Слезе от високото столче и грабна якето си:
— Не ти влиза в работата!
— Не познаваш този човек. Той е негодник.
— О, нима? — сопна се Клоуи. — Чуй какво ще ти кажа, драги. Изгуби правото да се намесваш в живота ми, откакто спа с онази жена.
— Не съм спал с нея.
— Имаш нахалството да изтъкваш тънката разлика?
— Да, защото става въпрос за нещо много важно. Правих секс с нея, нищо повече. Секс, който не означаваше нищичко за мен. Всички бяхме уморени и опиянени от успеха, не разсъждавах трезво…
— Чуваш ли се какво говориш?! — извика тя, без да я е грижа, че посетителите в бара любопитно я зяпаха. — Оправдаваш изневярата си със спечелване на дело за убийство! Трябвало е да решиш — да я чукаш или да не я чукаш — и ти си направил избора си. Вината не е в делото, а в теб! Коя е тя?
Джейк се поколеба и за един кратък миг Клоуи си помисли, че ще й каже. Ала той само промърмори:
— Не е важно.
— Махай се! — Тя се опита да го блъсне, но Джейк не помръдна, а я хвана за рамото.
— Клоуи, моля те само за едно — обещай, че няма да припарваш до този човек.
— Никога не съм те молила да не припарваш до други жени! Вярвах ти безусловно!
— И аз ти вярвам. На теб, но не и на него. Той има полицейско досие.
Клоуи ахна и едва не се задави от гняв:
— Откъде знаеш? Шпионирал си ме, така ли? Смяташ, че няма да оцелея без теб, че дори не мога да разбера с коя си спал. Ще ти докажа, че грешиш, Джейк! — Тя се втурна край него и повтори: — Ще ти докажа!
Джейк изтича след нея, но не можа да я догони. Клоуи седна зад волана на колата си, включи двигателя и даде газ. Той проследи с поглед автомобила. Утешаваше се с мисълта, че тя потегли към апартамента, който доскоро обитаваха заедно.
Върна се в заведението. Адам, който седеше на бара и беше поръчал две халби бира, му махна да седне до него и попита:
— Знаеше ли, че тя ще е тук? Затова ли настоя да дойдем?
— Един колега ми каза, че преди няколко дни я видял да разговаря с онзи боклук. Само исках да я предупредя да се пази от него.
— Значи си ме използвал. Обиден съм ти.
Джейк се насили да се усмихне, макар че изобщо не му беше до смях. Не подозираше, че е възможно да тъгува толкова силно за друго човешко същество. Сърцето му едва не изскочи от гърдите му, като видя Клоуи на бара. Липсваха му нейната практичност и страстта й, безгрижният й смях, сърдечността й. Уханието на кожата й. Жадуваше отново да я докосне. Обаче щом го зърна, лицето й се сгърчи от такава безмерна скръб, че той сви юмруци, смазан от усещането за безсилие. Не знаеше как да я накара да му прости. А тази вечер май още повече бе влошил положението. За пръв път се запита дали оптимизмът му не е безпочвен.