Придърпа към себе си халбата с бира и машинално погледна към мястото, на което допреди малко седеше Клоуи. Напитката й — вероятно любимият й лимонов коктейл — още стоеше на бара. А до чашата лежеше книга. Джейк знаеше, че е нейна. Откакто я познаваше, тя бе обградена от книги, а другите, складирани в кашони, бяха повече от томчетата в много обществени библиотеки. Удивляваше го, че е прочела толкова много думи, че съзнанието й е пълно с истории, разказани по хиляди начини. Клоуи сякаш малко се срамуваше от книгите си, затова той не говореше на тази тема. Но това забравено томче щеше да му помогне отново да я види. Щеше да й върне книгата, да й каже колко съжалява, да подхване разговор. По дяволите съветите на баща му!
Остави халбата и тръгна към бара, без да откъсва поглед от томчето. Отново се вряза в групичката пияни жени, които запротягаха ръце към него. Чу как Адам се провикна:
— Не се панирай! Те ще подушат страха ти.
След малко се изтръгна от грабливите им пръсти.
Най-сетне се добра до бара. Напитката на Клоуи още беше там.
Книгата обаче я нямаше.
Клоуи се събуди, измъчвана от жажда и от жестоко главоболие.
— Джейк — прошепна и машинално се пресегна към него. Винаги, когато беше зле, се обръщаше към него и той някак си прогонваше болката и болестта. Ала когато докосна празната половина на леглото, действителността я връхлетя като кошмар. Джейк го нямаше. А тя дори не си беше направила труда да си свали дрехите, с които снощи беше в бара. Седна бавно и примижа от болка.
Спусна крака на пода и обгърна главата си с длани. След като се прибра, плака часове наред, свита на кълбо на пода. Ридаеше толкова силно, че гърдите й сякаш щяха да се продънят. Толкова силен плач причиняваше физическа болка, можеше да повали стени, да извие метален прът, да превърне в сребро пълната луна.
Побиха я тръпки, затова грабна якето си, захвърлено в долния край на леглото. Дрехата вонеше на цигарен дим. Клоуи предпазливо се изправи и тръгна към кухнята да си налее вода, без да обръща внимание на „Стара любов, нов път“, която се беше разположила върху една от перките на вентилатора на тавана. „Как всяко момиче да задържи гаджето си“ чинно седеше върху масичката.
Хартия, конци и лепило.
Тя пъхна ръце в джобовете на якето си. Напипа в левия някаква хартийка и я извади.
Спря и се загледа в нея. Беше салфетка, а на нея бяха написани номер на телефон и мъжко име.
Джулиан.
Седма глава
Захарчето на татко
В понеделник следобед на път към магазина за природни продукти Джоузи се отби в Съдебната палата да се види с Клоуи. Още отдалеч разбра, че нещо не е наред. Приятелката й седеше до масичката пред щанда, но не отпиваше от чашата кафе пред нея, а се взираше в една точка.
— Клоуи?
Тя рязко вдигна глава и се усмихна, като видя кой е:
— Здрасти, Джоузи.
Не беше гримирана, червеникавата й коса беше вързана на раздърпана конска опашка. Под кожата й прозираше тъга и бледото й лице изглеждаше безкрайно уязвимо.
— Какво се е случило?
Клоуи се изправи и взе чашата.
— Нищо, добре съм — отвърна, приближи се до умивалника и изля кафето.
— Не е вярно. — Джоузи застана пред щанда.
Приятелката й сви рамене:
— Май известно време бях в шок — първо Джейк ми призна, че е спал с друга, после аз го изгоних. През уикенда най-сетне осъзнах какво се е случило. Беше като удар — бам!
Джоузи се засрами, задето се дразнеше от Дела Лий. Приятелката й имаше истински проблеми, а тя, Джоузи, имаше само натрапница в дрешника си.
— Как да ти помогна? — промълви.
— Никак. Жалко, че не можеш да накараш времето да тече по-бързо, за да настъпи моментът, когато ще се почувствам по-добре.
Джоузи се питаше как да я успокои — например можеше да й каже, че понякога животът зацикля, а после подновява нормалния си ход и промените настъпват бързо, или че когато нищо друго не помага, парче шоколад повдига настроението.
Клоуи я погледна и поклати глава:
— Извинявай. Не исках да хленча пред теб. Искаш ли сандвич? Печен с домати и сирене? Или с пържени яйца?
Изглежда, приготвянето на храната щеше да я разсее, затова Джоузи подхвърли:
— А на теб кой ти е любимият?
— На мен ли? — изненада се Клоуи, сякаш досега никой не й беше задавал този въпрос. — Май предпочитам пуешко с пикантен хляб.