— Коприва ли? — Клоуи се насили да се засмее, но беше прекалено изнервена. — Няма ли да ме заболи?
— Понякога любовта е болезнена. От това обаче няма да усетиш нищо. Тази билка ще напътства сърцето ти какво да направи. Сърцето ти, момиче, запомни! Трябва ли да вземеш решение, слушай сърцето си.
— Благодаря. — Клоуи взе плика. — Какво ти дължа?
— Джоузи ще плати — заяви Нова. — За наказание, че подслушва.
Джоузи остави приятелката си пред сградата на съда и потегли към къщи. Маргарет я посрещна на вратата, смъмри я, задето се е забавила, после грабна шишенцето с ментоловото масло. Преди да тръгне да търси Хелена, заяви, че первазите и праговете незабавно трябва да се поръсят, за да се прогонят нежеланите гости през наближаващите коледни празници.
Джоузи побърза да отиде в стаята си, за да избяга от бойната пътека на майка си. Маргарет мразеше празниците. Посещаваше всички обществени прояви и празненства, понеже това се очакваше от нея, но на всяка Коледа изпадаше в ужасно настроение. Джоузи от малка се беше научила през тези дни да не й се изпречва на пътя.
Разкопча си палтото и по навик веднага тръгна към дрешника. Доскоро бързаше заради сладкишите, а сега й се искаше да види Дела Лий, да си поговорят, да поспорят. Всъщност вече с нетърпение очакваше срещите с нея.
Което означаваше, че натрапницата най-сетне е успяла да я побърка.
Отвори вратата на дрешника — както обикновено Дела Лий седеше на спалния чувал, но не прелистваше опърпаните тетрадки. Още беше навлечена с всичките си дрехи, само че беше махнала грима си; държеше на скута си малката корона и печално се взираше в нея.
— Дела Лий?
Тя вдигна глава и се усмихна. Без грим изглеждаше по-млада, кожата й беше полупрозрачна като на дете.
— Спечелих короната на конкурса за мини мис Балд Слоуп, когато бях шестгодишна.
Джоузи коленичи, дългото й палто се разстла около нея:
— Сигурно си била красиво дете.
— Да, бях. — Дела Лий остави короната на пода и я побутна към нея. — Подарявам ти я. Сложи я.
— О, не. Короната ще изчезне сред буйната ми грива.
— Моля те.
Джоузи въздъхна, сложи си короната и разпери ръце, очаквайки ироничен коментар.
Обаче Дела Лий каза:
— Стои ти добре. Между другото, шалът ти е много хубав.
Джоузи се сепна и веднага свали шала. Слава богу, че майка й не го беше видяла, защото беше под палтото.
— Благодаря, че ме подсети. Нова Бери ме изнуди да го купя, но мама не ме харесва с червено. Взех ти от магазина разни дълготрайни храни, но останаха в багажника. Ще ги взема, след като мама заспи. Престани да ходиш в кухнята и да ровиш в хладилника, иначе Хелена ще се побърка. Не може да разбере какво става и все ме разпитва. А, пак ти взех сандвич от Клоуи, обаче го изядох по пътя…
— Виж, искам да ти кажа нещо важно — прекъсна я Дела Лий. — Доста си блъсках главата, дали е свързано с присъствието ми тук, накрая реших, че трябва да го узнаеш.
— Чакай да позная. Ти си серийна натрапница в дрешници и аз не съм първата ти жертва.
— Не се шегувай. — Дела Лий се пресегна и избута напред кашончето, което Джоузи беше донесла от къщата й. — Отвори го. Виждаш ли тези тетрадки? Бяха на майка ми. Прегледай ги.
Джоузи извади първата — най-обикновена тетрадка със спирала, като онези, които учениците тъпчат в раничките си. Хартията беше изтъняла и пожълтяла, но буквите, написани с нещо като флумастер, бяха четливи.
— Дневници ли са?
— По-скоро напомня записките, които си водят детективи, наблюдаващи някакъв обект. Майка ми непрекъснато следеше Марко Чирини и си записваше какво прави той. Спомням си как като малка ме слагаше на задната седалка на колата и караше след него. С часове висяхме пред частни къщи, обществени сгради и пред хотела в планината, докато го чакахме да излезе. Мама непрекъснато мърмореше, ругаеше го и пишеше в поредната тетрадка. Понякога изтичваше навън, счупваше чистачките му или издраскваше с гвоздей колата му, после сядаше обратно зад волана и избухваше в истеричен смях. Беше вманиачена, искаше да знае какво прави той и с кого е.
Джоузи изпита някакво лошо предчувствие, но все пак прелисти няколко страници.
Повечето бяха изписани с бележки като тази от 30 март преди двайсет и три години:
Марко мина с колата по Хайланд Стрийт.
Марко паркира на седмото място откъм ъгъла.