— Не знам. Дай да ти видя зъбите.
— Почти съм сигурна, че те мразя. — „Наскоро чух неприятни слухове и само вие, който бяхте адвокат на баща ми и негов верен приятел, можете да ги опровергаете. Навярно разбирате, че не мога да попитам мама. Не искам да я разстройвам.“
— Съперничество между сестри — усмихна се Дела Лий. — Случва се и в най-добрите семейства.
„Баща ми има ли други деца? И най-вече има ли дъщеря от Грийни Бейкър?“
Клоуи изгаряше от нетърпение да опита чая от коприва. Възможно ли беше еликсирът наистина да е вълшебен и животът й отново да влезе в релси? Усети радостна тръпка, като си представи как ще се почувства по-добре. След като изпиеше чая, щеше да разбере какво да прави. Щеше да реши как да живее от тук нататък и разбитото й сърце щеше да престане да кърви. Издържа до четири следобед и затвори кафенето.
Охранителят Ханк я попита защо си тръгва толкова рано. Тя лъчезарно му се усмихна и заяви, че си отива вкъщи да пие чай. Той не продължи да я разпитва, само съчувствено я изгледа; сигурно си каза, че загубата на Джейк я е довела до загуба на разума. А на нея не й се мислеше колко близо до истината е това предположение.
Щом влезе вкъщи, хвърли на пода чантата и палтото си и отиде право в кухнята. Порови в чекмедже то, извади цедката, после сложи в микровълновата фурна чаша с вода и изчака да заври. Най-сетне отпи от чая и с изненада установи, че е горчив. Страхуваше се да добави захар, за да не попречи на въздействието му, затова го изгълта на един дъх. Подържа между дланите си празната топла чаша, очаквайки незабавно да усети някаква промяна. Само че не се случи нищо.
Остави чашата и закрачи напред-назад. Беше още по-неприятно от очакването на резултата от домашния тест за бременност, който си беше направила преди две години. С Джейк бяха решили да не избързват с детето; искаха да изчакат, докато се оженят и имат достатъчно средства, за да не зависят от родителите му. Тя се страхуваше да не е забременяла, но той беше въодушевен. Клоуи не можеше да забрави колко се беше зарадвал на перспективата да стане баща.
Възможно ли бе това да е причината за изневярата му? Нима толкова силно искаше дете, че бе склонен да опита с друга жена?
След половин час в съзнанието й изкристализираха няколко решения: да се поизлежава във ваната, вместо да вземе душ, да вечеря пица. И да отложи за другата седмица почистването на къщата.
Но относно Джейк пак нямаше никаква яснота.
Престана да кръжи из дневната, сърцето й пак бе натежало, крайниците й сякаш бяха пълни с олово. Нищо нямаше да излезе. Чаят не й казваше как да постъпи.
Седна до масата за хранене, наведе глава и опря страната си на гладката хладна повърхност. Усети, че се просълзява. Защо си беше въобразила, че ще е толкова лесно? Стисна клепачи. След няколко секунди отвори очи, примигна, за да прогони сълзите, и забеляза салфетката, на която Джулиан беше написал номера на телефона си. Преди няколко дни я беше пъхнала между солницата и стъкленицата с черен пипер.
Взе я, изпъна гръб и я загледа.
Всичко се свеждаше до това. Трябваше да разбере какво е предизвикало изневярата на Джейк, преди да реши дали да му прости.
От кухнята долетя някакво шумолене, сякаш мишки се надбягваха по пода, и тя се обърна. Оръфаната „Научи се да прощаваш“ беше кацнала на плота до тостера, избутвайки плика с листата от коприва.
Клоуи го вдигна, прибра го в чекмеджето и се скара на книгата:
— Престани!
Върна се до масата и откри, че „Стара любов, нов път“ се е настанила върху салфетката с номера на Джулиан.
Опитваше се да прилага изтъркани трикове, типични за търговци — мошеници.
Клоуи гневно измъкна салфетката, изтича до телефона и бързо набра номера, за да направи напук на проклетата книга.
Щом чу гласа на Джулиан, внезапно се успокои и седна на пода. Този човек наистина беше магьосник.
— Джулиан, Клоуи е на телефона.
— Миличка, очаквах да ми се обадиш.
— Извинявай за събота вечер.
— Не се притеснявай. Знам как се чувства един мъж, когато мисли, че е изгубил най-голямата си любов.
— Съжалявам, че ти го напомних — съчувствено промърмори тя. — Приятелката ти още ли не се е обадила?
— Не.
— Ами… случайно да си научил с коя е спал Джейк?
— Да, вече знам. Обаче ти дълбоко ме нарани. Само затова ли се обаждаш?