— Не! — възкликна тя, засрамена от себичността си. — Не, разбира се.
— Да се видим довечера и ще ти кажа.
— Защо не още сега?
— Предпочитам да мисля, че съм ти приятел, не само източник на информация за кръшкащото ти гадже.
Имаше логика. Поне така й се стори.
— Не можем да отидем в „Джигъри“. Има опасност Джейк да е там.
— През делничните вечери ходя в „Найт Лайт“. Да се видим там довечера в девет. — Той затвори, преди да му откаже.
Изминаха няколко секунди, преди тя да се увери, че може да се изправи, и няколко минути, преди да е в състояние да върви. Разбира се, щеше да се срещне с него, за да научи името на съперницата си. Само че нямаше да отиде сама в „Найт Лайт“. Заведението се ползваше с лоша слава.
Нерешително прехапа устни, после отиде в антрето и взе чантата си. Извади картичката с номера на Джоузи и го набра.
Чу как телефонът се включи и приятелката й каза:
— Знам, че е мобилният ми, но досега не съм го чувала да звъни. И още нещо — нима си въобразяваш, че като ми препречваш пътя към тайника, ще ме оставиш без сладкиши? Как така съм го включила? О… Ало?
— Джоузи?
— Да?
— Клоуи е. Удобно ли е? Може би се обаждам в неподходящ момент…
— Не, не… — Приятелката й се засмя, но някак пресилено. — Рядко използвам мобилния си телефон. Опитвах се да си спомня как се включва.
— Питам се дали ще ми направиш една услуга.
— Разбира се. Каква?
Допадна й, че Джоузи се съгласи, без да се поинтересува каква е услугата. Именно затова първо се беше обадила на нея.
— Знам, че искам много, но ще ме придружиш ли довечера в един бар?
— В бар — повтори Джоузи.
— За пръв път отивам в това заведение и малко се притеснявам. Ще съм по-спокойна, ако не съм сама.
Джоузи дълго мълча, накрая промълви:
— Никога не съм била в бар.
— Е, тъкмо ще имаш възможност да разбереш какво е. Нямаше да те моля, ако не беше важно. Един човек ще ми съобщи информация, която ще ми помогне да реша как да постъпя с Джейк.
— Каква информация?
Клоуи се поколеба. Предпочиташе да не споделя, за да не издаде отчаянието си.
— Този човек знае с коя е спал Джейк — каза накрая.
— Клоуи — промълви Джоузи, — наистина ли държиш да научиш името й?
— Да, на всяка цена. Моля те, ела с мен.
Приятелката й си пое дъх дълбоко:
— Добре.
„Найт Лайт“ се намираше край шосето с остри завои, водещо към ски курорта. Постройката беше скрита сред дърветата, отпред се простираше голям паркинг, покрит с чакъл. Надписът на крайпътната табела гласеше: „ХАМБУРГЕРИ! КАРАОКЕ! СТУДЕНА БИРА!“ Може би собственикът на заведението бе искал да привлече колежаните, тръгнали на ски в планината, но в крайна сметка барът се беше превърнал в свърталище на брадати мъже с бархетни ризи и на младежи с вид на бандити, които идваха да играят билярд в задната стая.
Джоузи с отвращение се огледа и си помисли, че поне няма опасност някой да я познае и да я наклевети пред майка й.
Двете спряха на вратата, изчаквайки очите им да се приспособят към полумрака.
— Май още го няма — промълви Клоуи и тръгна към бара. — Ела да си вземем нещо за пиене.
Джоузи неохотно я последва. Чувстваше се като риба на сухо, струваше й се, че всички я зяпат. Търпеливо беше изчакала Маргарет да заспи, преди да вземе Клоуи от апартамента й в центъра на града. Дела Лий въодушевено възкликна, като разбра с кого има среща „хазяйката“ й, но Джоузи още й беше сърдита заради лъжите по адрес на Марко Чирини и излезе, без да обърне внимание на съвета й да се преоблече. По-късно съжали, че не я е послушала. Клоуи й отвори, забеляза, че е със същата черна рокля и палто, и грабна от закачалката някакво шалче на жълти и червени райета. Завърза го около шията й и отсече:
— Вече не приличаш на оклюмала врана. Придава ти колорит.
Щом седнаха на бара, тя си поръча лимонов коктейл. Джоузи поръча същото, а когато им поднесоха напитките, се престори, че отпива от чашата си. Опита се да поведе разговор, но Клоуи беше разсеяна, непрекъснато се оглеждаше и през десет минути повтаряше:
— Той обеща да дойде.
След два часа беше пияна до козирката, а Джоузи панически се питаше как да я принуди да си тръгнат. Няколко пъти се опита, но напразни. Дори не можа да й попречи да се обади на Джейк и, заваляйки думите, да му остави съобщение, че се намира в „Найт Лайт“ и чудесно се забавлява без него. Само че беше тъкмо обратното. Джоузи никога не я беше виждала толкова тъжна и отчаяна. Внезапно съжали, че не може да се обади на Дела Лий. Тя щеше да я посъветва как да постъпи. Клоуи махна на бармана да й донесе още един коктейл. Джоузи стисна клепачи. Мъчеше я силно главоболие, ходеше й се до тоалетната, но се страхуваше да отиде сама, а приятелката й май имаше разтегателен пикочен мехур.