Как би постъпила Дела Лий?
Дела Лий щеше да вземе нещата в свои ръце, без да й пука за чувствата на Клоуи.
Тя направи знак на бармана да не приготвя коктейла:
— Оставете. Тръгваме си.
— Неее, трябва да оштанем — запелтечи Клоуи. — Шамо няколко минутки. Моооля те.
— Той няма да дойде.
— Неее, обеща ми. Ще ми каже с коя е шпал Джейк.
— Излъгал те е. Дайте й чаша силно кафе! — нареди Джоузи на бармана, после се обърна към приятелката си: — Отивам до тоалетната, после си тръгваме.
Слезе от високото столче и влезе в сервизното помещение. Ха! Колко лесно беше да командва. Изведнъж й се прииска да хапне пай. Ягодов. Ягодов пай с ванилов сладолед.
На връщане към къщи щеше да си купи голям пай и да го излапа до трохичка. Беше го заслужила с решителното си поведение.
След няколко минути се върна в сумрачния бар, но направи само няколко крачки и спря като поразена от гръм.
Бързо се извърна, очите й уплашено се стрелкаха, докато се опитваше да прецени дали не е станала жертва на зрителна измама. Мислено се беше свързала с Дела Лий и ето какво се бе случило!
Появил се бе Джулиан.
Обърна се отново да го погледне. Да, наистина беше той. Да му се не види, какво търсеше тук? Седеше до Клоуи, обгръщайки я с розово-черен дим, който само жените в бара виждаха. Двамата се бяха привели един към друг, усмихваха се, смееха се. Приятелката й беше впримчена в аурата му, бе хипнотизирана от него. Не можеше да се изтръгне сама.
Джоузи потърка челото си. Какво би сторила Дела Лий?
Щом видеше Джулиан, щеше да избяга.
Бягство. Да. Това Джоузи го можеше.
Само че първо трябваше да спаси Клоуи.
Надяваше се, че в полумрака Джулиан няма да я разгледа добре и да се досети, че е жената, която бе видял да излиза от къщата. Тръгна към бара, като се стараеше да се движи така, че да е с гръб към Джулиан. Ако някой я наблюдаваше, щеше да помисли, че тя танцува под звуците на музиката от джубокса. Все така с гръб към Джулиан, тя се промъкна между двамата и грабна палтото и чантата на Клоуи:
— Хайде, скъпа, тръгваме си.
— Не, оштаваме. — Клоуи лъчезарно се усмихна. — Виж, Жулиан вше пак дойде! Жулиан, това е Джоуси.
Джоузи смаяно я изгледа. Нима бе дошла, за да се срещне с Джулиан?
— Приятно ми е. — Той се приведе надясно, опитвайки се да види лицето й. — Май те познавам отнякъде. Помислих си го още щом влязох и те видях с Клоуи. Обърни се, красавице. Погледни ме.
Докосна ръката й и тя се отдръпна като опарена, но все пак застана с лице към него.
— Тя е Джоуси Чирини. Чирини И е въшлива от пари — заяви приятелката й.
Джоузи се опита да я смъкне от високото столче:
— Хайде, тръгваме си!
Клоуи се хвана с две ръце за перилото пред барплота:
— Не ишкам. Още не знам името.
— Стани веднага!
— Остави я на мира — намеси се Джулиан. — Аз ще я изпратя до тях.
— Как не! — Тя продължи да дърпа Клоуи, но приятелката й сякаш се беше залепила за бара.
— Сигурен съм, че съм те виждал някъде — замислено промърмори Джулиан.
Неочаквано някой зад тях каза:
— Клоуи? Джоузи? Всичко наред ли е?
Двете едновременно се обърнаха.
— Адам! — възкликна Клоуи. — Какво търсиш тук?
Той се навъси. Изражението му не предвещаваше нищо добро, въпреки това Джоузи си каза, че никога не е била толкова щастлива от появата на някого. Адам носеше бежово кожено яке, поло и шалче, синьо като очите му. Изглеждаше невероятно!
— Ти ми се обади, Кло. Оставила си съобщение на телефонния ми секретар.
— Звъняла съм на теб?
— Очевидно съобщението е било за Джейк.
— Пардон! — Тя хвана ръката на Адам и го придърпа към себе си. Джоузи отскочи назад, за да не препречи пътя му. — Адам, запознай се с Жулиан.
Адам се престори, че не я е чул, и се опита да я накара да стане. Тя отново се вкопчи в перилото. Джоузи едва се въздържа да не каже: „Стискам ти палци. Само че няма да успееш.“