— Я чакай! — възкликна Джулиан. Тя си помисли, че репликата му се отнася за Адам, но като вдигна поглед, видя, че негодникът се взира в нея. Внезапно изпита усещането, че електрически ток пронизва тила й. — Ти! — Той я посочи с пръст. — Сетих се коя си! Ти влезе с взлом в къщата ми! Ти ми сви портфейла!
— Не му обръщай внимание, Джоузи — обади се Адам. — Помогни ми с Клоуи.
— Върни ми мангизите, тлъста краво!
Последваха събития, които се случиха толкова бързо, че съзнанието й не можа да ги възприеме. Джулиан понечи да слезе от високото столче, в същия момент Адам се извърна и го повали със силен удар в челюстта. Хората наоколо зашушукаха и ги зяпнаха.
— Ставай, Клоуи! — Адам я вдигна от столчето и насила я откъсна от бара. — Джоузи, тръгвай с мен! — Като я видя, че не помръдва, той кресна: — Да му се не види, с този сакат крак не мога да ви нося и двете!
Джоузи насила накара краката си да се раздвижат. Изтича до вратата и я задържа отворена, докато той излезе, нарамил приятелката й.
Клоуи крещеше:
— Джулиан! Джулиан! Извинявай! Пусни ме, бе!
Чистият въздух и тишината навън я удариха като юмрук след престоя в задимения и шумен бар. Стори й се, че ушите й са натъпкани с памук.
— Коя от вас шофираше? — попита Адам, опитвайки се да укроти Клоуи, която се мяташе в ръцете му.
Джоузи отвори уста, опитвайки се да си отпуши ушите.
— Коя шофираше?
— Аз…
— Къде ти е колата?
— Ей там.
— Отвори вратите! — нареди той и тръгна към кадилака. Джоузи забърза след него и натисна устройството за дистанционно отключване. Той отвори задната врата и двамата натикаха на седалката буйстващата червенокоса фурия. — Седни до нея и ми дай ключовете!
Тя се поколеба, понечи да възрази, но само измънка „Добре, добре“, даде му ключовете и се настани до Клоуи.
Адам тресна вратата, заобиколи кадилака и седна зад волана. Включи двигателя, даде газ и с елегантен завой излезе от паркинга.
Клоуи запротестира, когато Джоузи й помогна да си облече палтото, после сложи глава на рамото й и заспа. Възцари се неловка тишина.
Адам мълча, докато стигнаха жилището на Клоуи. Не проговори, докато я тътреха нагоре по стълбището, което разделяше на четири апартамента бившата сграда на пожарната. Джоузи извади от чантата на приятелката си ключовете и отвори вратата.
Тръгна след Адам и се озова в спалнята. Голямото легло с черни табли почти запълваше помещението, облицовано с червени тухли. Цялото обзавеждане и самата атмосфера говореха, че апартаментът принадлежи на мъж. Трудно бе да се повярва, че Клоуи обитава това жилище. Нищо тук не носеше отпечатъка й. Нямаше дори полици за книги. Възможно ли бе такава страстна читателка да живее без лавици за книги?
След като сложиха Клоуи на леглото, Адам кресна на Джоузи:
— Защо й позволи да се подреди така? Пияна ли си?
Никога не го беше виждала ядосан, камо ли ядосан на нея. Нейните познати не изпадаха в пристъпи на гняв. Проявяваха негодувание и високомерие, подхвърляха обиди, завоалирани като комплименти, но много рядко изпускаха нервите си.
— Нищо не съм пила — смотолеви. — И направих всичко възможно да я накарам да си тръгнем. Нямах представа, че има среща с Джулиан.
— Нима го познаваш? Нали не си влязла с взлом в къщата му и не си откраднала портфейла му?
Тя се поколеба за миг, после отвърна:
— Нито къщата, нито портфейлът са негови.
— Откраднала си нечий портфейл, така ли? — изумено възкликна Адам.
— Не го откраднах, а го върнах на една приятелка.
Той стисна зъби и процеди:
— Какво те прихваща напоследък? Майка ти знае ли къде си тази вечер?
Думите му я вбесиха, чашата на търпението й преля.
— Аз съм на двайсет и седем години, а не някоя хлапачка, която се държи за полите на майка си! Само че в очите на всички съм именно такава, нали? Горката Джоузи. Необщителна дебелана, която играе по свирката на майка си и няма нищо общо с магнетичния си баща! Писна ми да се притеснявам какво ще кажат хората и че още не са забравили колко противно дете бях. Писна ми и от това изражение — добави и посочи лицето му.
— Какво изражение?
— На съжаление, ето какво!
Адам отстъпи назад, сякаш се страхуваше тя да не го зашлеви. Джоузи щеше да се засмее, ако не беше толкова вбесена, ако не беше изкарала толкова ужасен ден.
— Виж — промърмори той, — тъкмо сега Клоуи е много уязвима. Вместо да я тласнеш към Джейк, ти я влачиш по разни долнопробни барове.