През този ден той срещна погледа й и това бе началото на погледите, изпълнени с копнеж. В продължение на три години почти всеки ден тя освобождаваше шофьора си, после изведнъж се сещаше, че трябва да отиде някъде, и естествено викаше такси. И всеки път идваше Роули. Никога не й се наложи изрично да спомене името му.
Отначало всичко бе съвсем невинно. Той разговаряше и се смееше с нея. Маргарет живееше за тези мигове. Беше самотна, а Роули — добродушен и върлинест младок, се държеше много мило с нея. Тя си даваше сметка, че вината е нейна, нали беше с осем години по-възрастна от него. От друга страна, нямаше намерение да се сближава с младежа. Камо ли да допусне интимност помежду им.
После всичко се промени.
На Бъдни вечер след църковната програма Роули я закара до вкъщи. Прислугата беше освободена за празника и в къщата беше тъмно като в рог. По това време имаха готвачка, камериерка, градинар, шофьор, но дори Марко не си беше у дома. Маргарет вече знаеше за многобройните му любовници. Първия път беше съкрушена. При втората му връзка не я заболя толкова много. След десетата вече й беше безразлично.
Онази нощ погледна тъмната къща и се почувства някак изпразнена. Откакто преди десетина години беше напуснала родния си град, не поддържаше връзка с роднините си. Баща й беше суров човек, вкопчил се в ролята на южняк — аристократ. Семейството му беше загубило всичките си пари по време на голямата финансова криза, но не и гордостта си. Маргарет беше най-голямата от седемте му дъщери и пое грижите за по-малките си сестри, след като майка й почина при раждането на последната. От сутрин до вечер чистеше, кърпеше и переше, защото баща й искаше всичките им познати да си мислят, че може да си позволи прислуга. Не стига, че Маргарет се претрепваше от работа, ами той очакваше от нея да полага грижи за външността си — твърдеше, че красотата й е най-ценното нещо в живота му. Тя се радваше, че толкова я цени, само това й помагаше да издържи непосилния труд. Едва след време, когато той покани на вечеря Марко и накара Маргарет да седне до госта, а после по-малките момичета им поднесоха напитки на верандата и ги оставиха насаме, тя прозря истината — баща й гледаше на нея само като на инвестиция. Щом сестрите й поотраснаха и станаха самостоятелни, той на практика я продаде на мъжа, предложил най-високата цена.
След като осъзна жестоката истина, тя нямаше търпение да напусне този дом.
През онази далечна нощ преди Коледа Роули учтиво й отвори вратата и тя слезе от колата. Спомняше си, че времето беше меко и тревата още беше зелена.
— Лека нощ, госпожо Чирини — каза й той. — Пожелавам ви прекрасна Коледа.
— Лека нощ — едва успя да изрече Маргарет, после гласът й затрепери. Опита се да побегне, но Роули я хвана за ръката. Тя носеше елегантно червено палто с висока яка, червена шапчица и бели ръкавици. Изглеждаше красива, млада и елегантна. Още пазеше този тоалет в една ракла на тавана. Години след края на любовната й връзка и когато Марко отсъстваше, тя отиваше в таванското помещение и слагаше палтото, шапката и ръкавиците.
— Какво се е случило?
— Нищо. Моля те, пусни ми ръката. Съседите ще видят и ще клюкарстват.
— Наблизо няма никого. Кажи ми какво е станало. — Във вълнението си той неволно забрави учтивата форма на обръщение и й заговори на „ти“.
— Нищо. Сигурно съм преуморена. — После, преди да осъзнае какво прави, тя се разрида. Вече не можеше да се владее. Не помнеше кога за последен път е плакала и се ужаси от себе си, задето се беше поддала на емоциите.
Роули я прегърна. О, колко хубаво й беше в обятията му. Той беше нежен с нея — очевидно се страхуваше да не я нарани или да я изплаши, защото Маргарет беше толкова крехка, а той — толкова едър и неопитен.
Тя плака, докато сълзите й пресъхнаха. Притихна и се вцепени, осъзнавайки, че е в обятията на Роули, а после се страхуваше да помръдне, защото не искаше той да я пусне.
— Поразмина ли ти? — попита я и Маргарет чу думите в гърдите му, защото ухото й бе притиснато до сърцето му.
Вдигна глава, погледна го и кимна. Двамата дълго се взираха един в друг.
Роули се приведе бавно, за да й даде възможност да се отдръпне, ако пожелае. И трябваше. Тя беше ледената кралица, красивата съпруга на Марко Чирини. А той — наивен младеж от народа, син на собственика на местната таксиметрова компания. Но поради всички тези причини и още стотици Маргарет не се помръдна.