За пръв път го молеше за нещо. Нима можеше да й откаже? Подаде й писмата и промълви:
— Ще се постарая.
— Благодаря.
Адам я проследи с поглед. „Ти си обичан от някого, не и аз.“
— Джоузи?
Тя се обърна.
Той се поколеба. Някакво гласче му прошепна да не променя статуквото.
— Приятно изкарване на Деня на благодарността.
— И на теб, Адам.
Отначало снегът беше примесен с дъжд — от небето се сипеха бели и сребристи конфети, сякаш в рая имаше сватбено тържество. Маргарет реши, че няма да натрупа достатъчно, за да й попречи да излезе — следобед имаше час при фризьора. Вдругиден беше Денят на благодарността и това беше последната й възможност да се погрижи за прическата си преди началото на досадните коледни тържества. В началото на седмицата куриер на „Уайзман енд Фароу“ й беше доставил експресно тоалетите за празничния сезон. Доскоро Джоузи я караше с колата два пъти годишно в Ашвил, за да си поръчва дрехи от прочутия магазин на богатите. Но след като си счупи крака, внучката на госпожа Фароу идваше да й вземе мерки (Маргарет се гордееше, че си е запазила младежката фигура) и от магазина й изпращаха готовите дрехи два пъти годишно — напролет и за Коледа. Тази година тоалетите бяха в яркочервено, елегантно златисто и в синьо, каквито бяха очите й. Винаги щеше да е най-елегантната жена в Балд Слоуп. Не можеше да предотврати неминуемите последици от напредването на възрастта — трошливите си кости и деликатната кожа, но нищо не й пречеше да притежава шикозни дрехи и винаги да е с прическа. Дори Ливия Линли-Уайт й бе казала, че е красива.
Не че искаше да й направи комплимент.
— Върви да напазаруваш, докато съм при фризьора — обърна се към Джоузи, когато спряха пред салона. Дъщеря й се беше съгласила да я закара, но преди това доста мърмори, което беше нетипично за нея. Бе заявила: „Ще натрупа много сняг, може да затънем. Защо не отидеш на фризьор друг ден?“ Друг ден! Сякаш тя, Маргарет, беше капризно дете, настояващо да се изпълни поредната му прищявка.
— Май ще остана да те чакам — промърмори Джоузи, взирайки се през предното стъкло. — Ако вали все така силно, няма да мога да те взема.
— Глупости! Отиваш в магазина. Ето, съставила съм списък. — Тя извади от чантата си сгънат лист хартия и го остави на таблото. — Утре Хелена има почивен ден. За закуска искам сладкиши, за обяд — сандвич и ябълка, а за вечеря — салата. Предполагам, че няма да се затрудниш при приготвянето.
Дъщеря й въздъхна:
— Наближава Денят на благодарността, отгоре на всичко вали сняг. В магазина ще е истинска лудница.
Маргарет се вгледа в профила й. Джоузи сякаш не беше същата и промяната изобщо не й се нравеше. Изпращаше я да свърши нещо, а тя се бавеше повече от необходимото. Отказваше да сподели коя е приятелката й. Дръзваше да изразява мнението си, сякаш бе репетирала, сякаш някой я учеше какво да прави.
— Джоузи! — промълви.
— Да, мамо.
— Ще отидеш в магазина и ще купиш всичко, което съм написала!
— Разбира се, мамо. — Младата жена като че ли се изненада. — Съмняваш ли се?
В това беше проблемът. Изведнъж беше добил невероятни размери.
Маргарет влезе в салона и с облекчение видя Анабел Дрейк. Означаваше, че Роули я е оставил и си е тръгнал. Анабел беше симпатична, но бе от онези жени, които нищо не правят сами. Никога не отиваше на фризьор, без да провери дали там ще бъдат поне четири нейни познати. Закусваше с най-голямата си дъщеря, обядваше с най-малката, вечеряше със сина си. Всеки ден без изключение. Не смееше да предприеме каквото и да е без чужда помощ. Според Маргарет липсата на самочувствие й беше насадена от покойния й съпруг Дон, преуспял лекар и много противен тип. Толкова пъти беше наричал жена си некадърница, че усещането за безполезност се бе загнездило чак в мозъка на костите й. Маргарет се питаше дали Роули е привлечен от уязвимостта на Анабел.
— Боже, имаш разкошна коса! — възкликна Анабел, когато тя седна на стола до нея.
— Благодаря. — На тази възраст бе трудно да поддържа прошарената си коса, която бе дълга до раменете и с няколко изсветлени кичура. Обаче за нищо на света нямаше да прибегне до студено къдрене като Анабел.
— И обувките ти са много шик.
— Правят ми ги по поръчка. — Маргарет протегна крак, та всички да се полюбуват. Беше красива. Много по-красива от Анабел. И много по-богата.
Салонът жужеше като кошер, дамите обсъждаха плановете си за празниците, разменяха клюки и рецепти за специалитети по случай Деня на благодарността. Стилистката се забави повече от обичайното, докато направи прическа на Маргарет. После маникюристката беше заета. Маргарет не беше свикнала да чака, пък и бедрото много я болеше, но все пак раздаде големи бакшиши. Държеше всички да я харесват. Освен това й беше много по-лесно да е щедра с хора, които не познаваше добре. Най-сетне излезе в просторното помещение, където прислугата и шофьорите чакаха разкрасяващите се дами, очаквайки да види Джоузи.