— Да, знам — промърмори. Мислено се беше върнала в миналото.
Връзката им беше приключила на летния бал, даден от Марко. Той беше прочут с изисканите си празненства. Всеки в градчето мечтаеше да получи покана. Тази година темата на летния бал бе „ваканция на хавайски остров“. В задния двор на къщата беше устроен бар в тропически стил, характерен за тихоокеанския архипелаг, дърветата бяха окичени с хартиени фенери, сервитьорите носеха бели панталони и пъстри хавайски ризи. Всеки гост получаваше полинезийска гирлянда от цветя, символизираща приятелство. Марко се беше погрижил за всичко. Не разрешаваше на съпругата си да организира традиционните тържества. От нея се искаше само да е красива.
Ливия Линли-Уайт се беше издокарала с грозна широка роба на цветя. Тъмната й коса, започнала да се прошарва, бе тупирана и прическата напомняше мръсна топка памук. През цялата вечер тя не откъсваше поглед от Маргарет. Вечно я дебнеше и така след време разкри тайната й. От година и половина Маргарет тайно се срещаше с Роули и толкова го желаеше, че бе станала безразсъдна. В желанието си да бъде повече време с него, започна да допуска грешки.
Привечер госпожа Лангдън Мериуедър заяви, че си тръгва, и Маргарет влезе в къщата, за да телефонира на таксиметровата компания. По-възрастните гости предпочитаха да си тръгнат по-рано, защото бе всеизвестно, че вечерта Марко изважда бутилките със силни напитки и празненството се превръща в разюздана оргия.
Маргарет знаеше, че Роули ще вземе госпожа Мериуедър, затова си намери причина да остане в къщата. Застана до прозореца и зачака любимия си. Искаше да види колко е красива със саронга, сандалите и късата блузка, която се връзваше на кръста и оставяше разголен корема й.
Най-сетне видя колата му. Пред къщата нямаше място, затова той паркира на съседната улица. Тя изтича навън и го пресрещна край чемширите в двора на семейство Франклин.
Роули я изгледа от главата до петите, изпивайки я с очи, и се усмихна.
— Здравей — каза му тя с официалния тон, с който му говореше пред хората.
— Здравейте, госпожо Чирини.
— Тази вечер е много горещо, нали?
— Така е — отбеляза Роули, а когато тя застана пред него, прошепна: — Зашеметяваща си. — Стискаше юмруци, едва сдържайки желанието си да я докосне.
Маргарет се озърна. Още никой не знаеше, че таксито е дошло. Разполагаха с няколко минути, затова тя го придърпа в двора на Франклинови, които също бяха на празненството. Нямаше опасност някой да я види заедно с Роули.
Целунаха се, големите му длани се плъзнаха по тялото й. Маргарет бе влюбена в него заради пламенността му и защото й позволяваше да му покаже къде й е най-приятно да я докосва. Страстта му бе заразителна и разпалваше желанието й. Непрекъснато мислеше за него. Изпитваше физическа болка, когато го нямаше, и разцъфтяваше, когато той бе наблизо. Често имаха време само за една страстна прегръдка. Понякога обаче тя го наемаше да я закара до Ашвил под предлог, че ще обиколи тамошните бутици за дрехи, но по средата на пътя спираха да си устроят пикник и през целия ден разговаряха. Роули беше свестен човек, сериозен и умен. Можеше да остане в армията или да се запише да следва, но той бе избрал да помага на родителите си. Беше единственият им син. Топлите им чувства го обкръжаваха като ореол. Като се замислеше за миналото, Маргарет винаги се сещаше колко се гордееха с момчето си. За пръв път срещаше човек като него. Близките му го обичаха и той безкористно раздаваше тази обич. Нея желаеше Маргарет. Искаше да я изпълни, докато в сърцето й не остане повече място. Само че никога нямаха достатъчно време.
Роули разкопча блузата й и зацелува шията й. Неочаквано някой се изкиска:
— Виж ти, виж ти!
Двамата се сепнаха и се откъснаха един от друг, Маргарет машинално посегна да закопчае блузата си, но ръцете й трепереха и не можа да улучи илиците.
— Знаех си — самодоволно заяви Ливия Линли-Уайт. — Знаех, че ако имам търпение и продължа да те следя, ще разбера с кого кръшкаш. Прелюбодейка! Уличница! Злепостави Марко Чирини, опетни всичко, което е направил за нашия град!
Маргарет си даваше сметка, че е постъпила зле. Но нито тогава, нито сега би се извинила за простъпката си. Добродетелната жена щеше да се разкае, че е имала любовник. Тя нямаше претенции да е добродетелна. Но Роули беше еталон за почтеност и не заслужаваше да пострада заради нея.
— Върви си! — заповяда му.
— Не искам да те изоставя.