— Нямаш избор.
— Оставам!
Тя рязко извърна глава и просъска:
— За бога, върви си!
После дръпна Ливия Линли-Уайт в сянката на чемширите и хладнокръвно сключи сделка с нея. Не я помоли да не казва на Марко. Условието й бе да не му каже с кого му е изневерила жена му. Заяви, че Роули е млад, че животът е пред него. Съпругът й имаше власт да съсипе не само него, но и семейството му. Ливия се съгласи, защото уговорката беше изгодна за нея — щеше да натопи Маргарет и същевременно да я държи натясно.
Разбира се, Марко побесня от гняв. Вдигна на жена си грандиозен скандал, дори я блъсна в стената, докато пияните гости навън се заливаха от смях. През онази нощ я удари за пръв и последен път. Настояваше да разбере с кого е била. Ливия му беше казала, че е видяла Маргарет с някакъв мъж, но понеже било тъмно, не разбрала кой е. Обаче колкото и да беснееше, Марко не можа да пречупи жена си. Ледените кралици не се пречупват, само се разтапят. А на него му липсваше топлината, която би довела до това.
Накрая каза, че се връща при гостите; нареди й да замаскира с грим разцепената си устна и незабавно да се яви на празненството. Преди да излезе, заяви, че никога вече няма да й вярва. Щял да наеме хора да я следят. Винаги щял да знае къде е тя и какво прави. Нямало да й позволи да го направи за смях пред хората.
И непременно щял да разбере с кого е била.
После щял да му почерни живота.
Късно вечерта Роули заблъска по входната врата. Беше намислил да се обясни в любов на Маргарет и не го беше грижа кой ще го чуе. Твърдо беше решен да се пребори с великия Чирини. За щастие Марко вече беше изпаднал в пиянски ступор, след като почти бе изнасилил жена си. Маргарет беше изгълтала няколко валиума, за да издържи издевателството му, затова помнеше само фрагменти от последвалите събития. Помнеше как заяви на Роули, че не е влюбена в него, че е неспособна да изпитва обич. Помнеше как усети, че сърцето й отново се превръща в буца лед. И как каза на Роули, че само го е използвала. Изтъкна, че е по-възрастна от него, че е омъжена, и го посъветва да я забрави.
Не беше забравила как той я молеше да размисли. Нито как се опитваше да не се разридае, докато изричаше горчивите думи, с които завинаги го прогонваше от живота си. Единственото й желание бе той да си отиде и да я остави сама. Мразеше го, задето бе пробудил в нея чувства, скрити нейде дълбоко в местенце, за чието съществуване тя не подозираше. Ако не бе познала любовта, сега нямаше да страда толкова жестоко.
Помнеше и как го гледаше, докато той се отдалечаваше. Искаше да извика: „Моля те, не си отивай“, но думите заседнаха в гърлото й.
А Роули никога повече не й продума след онази нощ.
Десета глава
Пай с тиква
„Тъкмо това искам“ — опита се да си внуши Клоуи. Днес следобед си беше приготвила още една чаша чай от коприва, надявайки се да усети, че постъпва правилно. Обаче чаят я улесни само при вземането на две решения: дали тази година да изпече пуйка (тя се отказа) и дали да носи шапка, ако излезе (реши да си сложи). Но по въпроса дали вечерта да се срещне с Джулиан в съзнанието й се бе спуснала мъгла като онази, която се стелеше над река Грийн Коув.
Не й трябваше помощ да реши какво да сготви и как да се облече. Може би Нова Бери й беше дала твърде малка доза от вълшебния еликсир.
Изля в умивалника останалия чай и се загледа как течността изчезва в канала. Беше потисната заради утрешния Ден на благодарността. Тази година нямаше да го прекара с родителите на Джейк, които всеки път превръщаха празника в незабравимо събитие. Всяка година Фейт измисляше оригинална украса на дома и специално меню, придружено с прекрасни напитки. За пръв път Клоуи щеше да е сама на Деня на благодарността. През целия ден приятели и познати се обаждаха по телефона и оставяха съобщения, пожелавайки й весело изкарване. Тя не искаше да разговаря с тях, не желаеше да отблъсква съчувствието им и поканите да прекара празника с тях и семействата им. Единственият човек, с когото можеше да общува, бе Джоузи, която по-рано й беше позвънила да я попита как се чувства. Реши да й се обади, за да си поговорят, но се включи гласовата поща. Тогава й хрумна да се свърже с Джулиан. Не се беше чувала с него след инцидента в „Найт Лайт“, дължеше му извинение.
Пък и може би той най-сетне щеше да й каже името на жената, с която беше спал Джейк.
Предишния ден бе заявила на Джоузи, че се отказва да научи името на съперницата си. И още, че няма намерение повече да се среща с Джулиан. Беше напълно искрена, защото приятелката й бе до нея и й беше помогнала да прогони черните мисли и да се почувства по-добре. Ала онова, което вчера изглеждаше логично, сега й се струваше глупаво. Нямаше власт над емоциите си и се плашеше от неуравновесеността си.