Бе изгубила всичко, което обичаше и ценеше. Може би ако научеше името на онази жена, нещата щяха да се оправят.
Джулиан веднага вдигна слушалката, сякаш очакваше обаждането й.
— Здравей, Джулиан. Аз съм, Клоуи. Извинявай за онази вечер.
— Приятелите ти са напълно откачени — промърмори той. Дори чрез упрека съумяваше да я прелъсти — извикваше у нея съчувствие и желание да бъде с него. — Челюстта още ме боли.
— Какво? Защо те боли?
— Онзи русокос великан ме цапардоса.
— Адам те е ударил, така ли? — Знаеше, че Адам беше в бара. Макар че тези мигове й се губеха, Джоузи й беше казала, че тя, Клоуи, му е телефонирала. Но Адам, добродушният Адам да удари човек? Не й се вярваше.
— Не помниш ли? — попита Джулиан.
— Не.
— Беше се натряскала — отбеляза той и сякаш настроението му се подобри. — Прощавам ти, красавице. Защо не ми дойдеш на гости днес следобед? Тъкмо ще празнуваме заедно. Ще ти кажа името на онази жена, дори ще ти покажа къде живее.
Обаче и този път отказа да й съобщи информацията по телефона, явно за да я накара да отиде при него. Искаше й се да вярва, че постъпва така, защото не желае да бъде сам. Вероятно и той като нея беше потиснат. Мъж и жена с разбити сърца щяха да отпразнуват Деня на благодарността, като шпионират хората, виновни за дълбоките им душевни рани. Струваше й се съвсем уместно.
По-късно, когато отново излезе от дома си, забеляза, че вали много по-силно, отколкото преди няколко часа, когато беше затворила кафенето. Мокрият сняг, натрупан по тротоарите, вече стигаше до глезените й. Едва се добра до раздрънкания си фолксваген „бръмбар“ и тежко въздъхна. Колите, влизащи и излизащи от паркинга, бяха набили сняг в гумите. Опита се да го почисти с крак, после се наведе и зарина с ръце (добре, че носеше дебели ръкавици). Изведнъж забеляза нещо странно до едната задна гума. От преспата се подаваше книга. Тя разрови снега и я взе.
„Мадам Бовари“.
Клоуи забели очи и запрати томчето в купчината изринат сняг. Книгите си мислеха, че тя ще изневери на Джейк. Какъв майтап!
Трафикът беше безумен, защото валежът се беше усилил тъкмо когато хората излизаха от работа, а скиорите бяха тръгнали към планината, за да се възползват от първия обилен сняг през тази зима. Второстепенните пътища не бяха така задръстени, затова Клоуи насочи колата по Съмъртайм Роуд. Трябваше да излезе на магистралата, за да стигне до адреса, който Джулиан й беше дал, само че заради катастрофа полицията спираше колите на изхода. Тъкмо тогава фолксвагенът й предаде богу дух. Хората в колите зад нея й помогнаха да го избута на банкета, мнозина й предложиха да я закарат, където пожелае, но тя отказа.
Чаят не й беше помогнал да вземе окончателно решение, но снегът й бе отнел — правото на избор.
Изпита необяснимо облекчение.
Сега единственото й желание беше да се прибере у дома.
Отне й близо час и половина да се върне на Съмъртайм Роуд. Трепереше от студ, мускулите на краката я боляха от газенето в дълбоките преспи. Страните й бяха пламнали, розовото й пухено яке бе побеляло от снега, любимите й ботуши бяха подгизнали. Позволи си да спре и да си почине едва когато стигна до жълтата къща, в която се беше влюбила от пръв поглед.
Толкова дълго се взира в нея, че снегът запълни следите от стъпките й и тя заприлича на стройно дръвче, вкоренило се в тротоара.
Изтръгна се от унеса едва когато вратата внезапно се отвори и някакъв плешив човек излезе на мъничката веранда. Беше с подплатени домакински ръкавици и носеше тава, в която се мъдреше почти овъглена пуйка. Непознатият запрати тавата в снега, където се образува димяща дупка.
Нисичка жена на шейсетина години с гащеризон и високи червени ботуши застана на вратата и поклати глава:
— Казах ти, че нещо гори, ама ти не ми повярва.
— Следвах указанията! — извика мъжът.
— Да, бе. Включил си фурната на най-високата степен!
Почти едновременно двамата се обърнаха, забелязвайки, че някой стои на тротоара и ги наблюдава.
— Здравейте! — провикна се непознатият и размаха кухненската ръкавица. — Да не ви е зле?
— Не, нищо ми няма. Извинете, че ви зяпах така.
— Изглежда, отдавна стърчите там — усмихна се той. — Отначало ви помислих за снежен човек.