— Някак ми е празно без Клоуи.
— И на мен.
Спряха на верандата, за да изчистят снега от връхните си дрехи, изтупаха и обувките си, въпреки че бяха почти чисти. Снегът не спираше, но алеите, водещи към голямата къща на семейство Ярдли, бяха идеално почистени. Открай време Адам си мислеше, че в този дом живеят вълшебни и съвършени хора. Снегът не покриваше техните алеи, в двора им не растяха плевели, къщата не се нуждаеше от ремонт или пребоядисване. И през лятото човек винаги можеше да се подслони на сянка, въпреки че наблизо нямаше дървета.
Възхищаваше се от обитателите на къщата, при всяко посещение му се струваше, че пристъпва в друг свят. Само че тези хора не му бяха роднини. За разлика от него Джейк ненавиждаше всичко в дома на родителите си.
— Отсега ми призлява — промърмори и сега, преди да позвъни.
Някаква камериерка им отвори и ги покани да влязат, Фейт Ярдли се беше престарала с празничната украса. Кристали, нанизани на прозрачни нишки и напомнящи снежинки, висяха от тавана. Аранжировките със сухи листа на полиците над камините и на масите бяха дискретно напръскани с изкуствен сняг. Ръбовете на чашите бяха поръсени със захар, пуншът, който щяха да сервират на гостите, се наричаше „Снежна супа“. Накратко всичко беше подчинено на темата за снега, който тази година беше завалял по-рано от обикновено.
— Как майка ти е успяла да се подготви за толкова кратко време? — изумено попита Адам, след като камериерката взе палтата им.
— Като се е наливала с кафе и е платила тройно на прислугата. Сутринта се чухме по телефона и тя не можеше да си намери място от радост. От двайсет години устройва прием по случай Деня на благодарността, но за пръв път на този ден вали сняг.
Влязоха в големия салон с грамадната камина. Въпреки лошото време мнозина бяха уважили празненството на семейство Ярдли. В салона вече се бяха събрали трийсетина души — достатъчно, че Адам да изчезне сред тях… за разлика от Джейк, сина на домакините, с когото всички искаха да се здрависат.
Фейт се спусна да ги посрещне. Носеше червена рокля с разголени рамене и изглеждаше много красива.
— Момчето ми! — възкликна и прегърна Джейк.
— Толкова съжалявам, че Клоуи няма да е с нас!
— И аз, мамо. — Той й подаде кутия бонбони — същите, каквито й купуваше всяка година.
Фейт ги притисна до сърцето си, сякаш бяха най-ценния подарък, който някога е получавала, после се обърна към Адам:
— Скъпи, благодаря, че дойде. Радвам се да те видя.
— Той й връчи традиционния букет, а тя го прегърна. Ухаеше на захарни курабийки. — Наблюдавах те, като влезе, и си казах, че сигурно кракът те боли. Обикновено не куцаш.
— От студа е, Фейт. И от влагата.
— Бързо се стопли до камината. Ще изпратя сервитьор да ти донесе напитка. Извинете, трябва да обърна внимание и на другите гости. — Понечи да се обърне, но спря и се усмихна на Джейк, дори пощипна страната му. — Моето красиво момче! Много те обичам!
— Харесвам я — заяви Адам, след като тя се отдалечи.
— Мама е светица.
— Джейк! — провикна се баща му.
— Сигурно ти е ясно защо я наричам така — прошепна Джейк.
Кайл Ярдли тръгна към тях, но пробивайки си път през гостите, не пропусна да целуне по страната няколко жени и да потупа по гърбовете съпрузите им. Със сина му толкова си приличаха, че понякога хората трудно ги различаваха.
— Джейк, преди малко ми позвъни Хауард Зим и проведохме твърде интересен разговор — подхвана той без предисловия, после протегна ръка на Адам: — Добре дошъл. Благодаря, че ни уважи и тази година.
Адам се здрависа с него.
— Кой този Хауард Зим? — попита Джейк.
— Агент по недвижими имоти. Понякога играя тенис с него. Казах му за твоите главоболия с Клоуи.
Джейк моментално се наежи:
— От къде на къде ще споделяш с чужд човек…
— Изслушай ме — прекъсна го баща му. — Хауард знае, че с Клоуи сте скарани, затова решил, че ще ми е интересно да узная нещо, свързано с негови клиенти. Преди около час семейство Крамдън, притежаващи къща на Съмъртайм Роуд, му съобщили по телефона, че са готови да намалят цената на имота и че са склонни да го продадат на очарователна млада жена на име Клоуи Финли.
Джейк беше така потресен, че залитна и временно изгуби дар слово.
— Ти си си виновен, че й призна за забежката — продължи Кайл. — Трябваше да ме послушаш и да си мълчиш. Най-важното сега е да й попречиш да допусне поредната голяма грешка. Гледай да купиш къщата преди нея.