Лицето на Джейк пламна от гняв; с нечовешки усилия той се въздържа да не избухне, обърна се и излезе.
Адам го настигна във вестибюла — приятелят му тъкмо вземаше палтото си, подадено му от любезната камериерка.
— Джейк, нали няма да купиш къщата? Всички познати на Клоуи знаят, че тя е влюбена в нея.
Джейк мълчаливо си облече палтото и излезе.
Адам направи знак на камериерката да му подаде и неговата връхна дреха.
Приятелят му го чакаше на верандата и се взираше в мрака.
— Посъветва ме да не я притискам, да я оставя да осъзнае, че не може без мен. Каква тъпотия! Той не познава Клоуи! Само аз я познавам. Отказала се е от следването, за да се грижи за възрастните хора, които са я отгледали. Наложило й се да продаде семейната ферма и успяла да й вземе дяволски добра цена, въпреки че тогава била едва двайсетгодишна и никой не й помагал. Заживяла в стаичката зад кафенето и не се оплаквала, защото знаела, че прабаба й и прадядо й са в добри ръце и само това я интересувало. Тя е много силна, Адам, но смъртта на двамата старци беше тежък удар за нея. Почувства се изоставена. Знаех колко се страхува да остане сама. И въпреки това я изоставих! — Той удари с юмрук дървената колона до себе си. — Изгубих я, нали?
— Не си. Не се опитвай да й измъкнеш къщата изпод носа.
Джейк замълча, позамисли се и промърмори:
— Главата ми не го побира! Клоуи се кани да купи къща!
Адам си спомни какво му беше казала Джоузи преди няколко часа. По природа беше дискретен и не обичаше да се бърка в живота на другите. При нормални обстоятелства не би се интересувал с коя е преспал приятелят му. Ако Джейк искаше да му се довери, щеше да го стори. Но толкова искаше да угоди на Джоузи, че наруши принципите си и попита:
— Коя беше жената, с която преспа?
Джейк поклати глава:
— Никоя.
— Клоуи държи да узнае. Защо не й кажеш? Предполагам, че ще ти прости — настоя Адам, като избегна да спомене името на Джулиан.
— Не мога.
— Защо?
— Защото не мога.
— Не ти ли се струва, че Клоуи е по-важна, отколкото да запазиш репутацията на друга жена? — Адам пъхна ръце в джобовете си.
— За бога, много добре знаеш, че тя е най-важното нещо в живота ми. Не ме разбирай погрешно — не мисля за себе си.
— Не те разбирам.
— Забърках страхотна каша! — Джейк внезапно се втурна надолу по стъпалата. — Аз съм кръгъл глупак! — добави, наведе се и захвърля сняг на алеята, сякаш не искаше хората да вярват, че семейство Ярдли и къщата им са неуязвими от природните стихии. После започна да прави снежни топки и с тях да замеря къщата. Една улучи колоната, до която стоеше Адам, и го опръска с ледени парченца.
— Внимавай! — провикна се той.
— Извинявай.
Адам също слезе от верандата.
— Може да съм куц, но мерникът ми не куца — заяви, направи голяма снежна топка и я запрати към приятеля си.
След десет минути костюмите, палтата и обувките им подгизнаха. Фейт им връчи по един плик с храна и им нареди да си вървят у дома. За наказание не им беше сложила от десерта.
Защото бяха много непослушни момчета.
Двамата се върнаха в къщата на Адам и вечеряха пред телевизора, което според тях беше много по-приятен начин за изкарване на празника. Но си признаха, че ги е яд, задето не са хапнали от пая с тиква. Джейк си легна рано, след като няколко пъти безуспешно се опита да се свърже с Клоуи по телефона.
Адам реши да поостане още малко. Още чуваше как снегът бие по стъклата на големите прозорци откъм фасадата на къщата (все едно мънички птички тракаха с човките си), но бурята започваше да стихва. Тази вечер не му се прибираше, обаче бе принуден от болката в крака си и от майката на Джейк.
Изключи осветлението и вдигна щорите на прозореца в дневната. Съседът от отсрещната страна на улицата вече беше украсил къщата си с коледни лампички. В далечината се очертаваше застрашителният силует на планината Балд Слоуп. Виждаха се (макар и доста смътно) дори светлините по склоновете от другата страна.
Адам се запита дали Джоузи кара ски. Тя обичаше снега, а никога не беше правила снежен човек. Кой знае защо през целия ден мислеше само за нея. Лесно се намразват хора, които те принуждават да видиш нещата в друга светлина. Тъкмо това бе сторила Джоузи, признавайки на Клоуи, че е влюбена в него, излизайки от образа, който хората си бяха изградили за нея. Адам предполагаше, че отначало му беше станало неприятно, защото промяната в нея означаваше да се промени и всичко, което я заобикаляше. Включително и той, макар промяната да засягаше само възгледите му. Тази вечер обаче, докато се взираше в планината, изведнъж му просветна. Искаше му се отношенията им да си останат като преди, но вече знаеше, че е невъзможно, и беше… беше щастлив.