Миналата седмица изпълних молбата ти и оставих цветя на гроба на Дела Лий Бейкър. Оттогава мина повече от година, а хората още говорят за нея. Някой ден ще те принудя да ми кажеш защо плати погребението й.
Онази нощ сънувах нещо идиотско. Сънувах, че с теб и Дела Лий вървим по някаква оживена улица, само че тя беше павирана със злато като в «Магьосникът от Оз». Бяхме се хванали под ръка и се заливахме от смях. Хората ни зяпаха, сякаш бяхме филмови звезди. Отивахме на някакво прекрасно място, но не знаех точно къде. Защо сънувам мъртва жена, която дори не познавах? Не е ли страшничко?
Май ще приключвам.
Не, не още.
Много мислих как да постъпя… и реших да споделя с теб нещо, което никой друг не знае.
Божичко, ръцете ми треперят!
Виж, вече знаеш, че имам много книги. Тайната е, че те идват при мен. Ей така, внезапно. Не съм купувала книга, откакто бях на дванайсет. Винаги става едно и също — влизам в някоя стая и там ме чака книга, която настоява да я прочета. Да не говорим, че моите «приятелки» ме преследват. Случва се да оставя някоя у дома, а тя се появява в работата ми, в колата, на масата в ресторанта. Откакто започна тази история, живея в страх, че хората ще узнаят за книгите и ще ме помислят за луда. Обаче нещо ми подсказва, че ти ще ме разбереш.
Минава полунощ, прекалих с виното, Джейк заспа. Ще ти изпратя този имейл, макар да знам, че после ще съжалявам. Запомни — ако ме обадиш на мъжете с бели престилки, ще се лишиш от удоволствието да ми бъдеш шаферка.“
С обич: К.
Адам се приближи до Джоузи и я целуна по шията. Тя затвори електронното писмо от Клоуи и промълви, взирайки се в океана:
— Клоуи знае за годежното празненство, което трябваше да е изненада.
— Джейк открай време не умее да пази тайна — прошепна Адам.
Тя потрепери от допира на топлите му устни и стисна клепачи. Още се удивляваше на страстта, която съпругът й събуждаше у нея. Усети, че лаптопът се плъзна по коленете й, и отвори очи тъкмо навреме, за да го спаси от падане на терасата.
— Ако продължаваш в този дух, няма да излезем от кабината. За стотен път ти повтарям, че искам да разгледам кораба на дневна светлина.
— Джоузи, ела в леглото — прошепна й той.
— Това престана да действа, след като снощи го изтърси пред възрастната семейна двойка на масата ни.
— За свое оправдание ще кажа, че изобщо не ги забелязах. А вълшебните думички подействаха.
— Добре, признавам, обаче…
Адам се засмя и се изправи, но не отмести длани от раменете й.
— Отговори на писмото на Клоуи. Ще си взема душ и ще те разведа из кораба, за да го видиш на дневна светлина. Макар че не виждам бог знае каква разлика. Всичко изглежда като нощем, само че по-ярко.
— По-ярко ли? — възкликна тя и го изгледа. — Сериозно? Изгарям от нетърпение!
Адам нави около пръста си къдрица от дългата й коса и закачливо я подръпна.
— Предай на Клоуи много поздрави от мен — каза и влезе в кабината.
Джоузи се обърна, защото с крайчеца на окото си бе доловила някакво движение. Дела Лий ненадейно се беше появила на малката тераса. Облягаше се на перилата и се взираше във водата. Обърна глава, кимна към кабината и намигна.
Джоузи се усмихна, отмести лаптопа, изправи се и застана до Дела Лий. Често си мислеше колко й липсва някогашната й „квартирантка“. Липсваха й разговорите с нея. Напоследък Дела Лий почти не продумваше. Всъщност за последен път бе проговорила в Лас Вегас.
Клоуи и Джейк бяха пристигнали там заедно е Брет, брата на Адам, за да присъстват на брачната церемония. Джоузи се беше запознала с бъдещия си девер още когато с Адам отидоха в Чикаго. Тогава тя научи, че любимият й притежава къща на брега на езерото Мичиган, която бе дал под наем. Беше й казал, че могат да заживеят там, ако решат да се установят на едно място.
Клоуи първа мина по пътеката между редовете в църквичката, където се състоя венчавката. Джоузи се канеше да я последва, за да застане редом с Адам, който я чакаше до олтара, но изведнъж до нея се появи Дела Лий и каза с усмивка:
— Честито, малката. — После изчезна.
Понякога я нямаше по цели месеци, но тъкмо когато започваше да си мисли, че си е отишла завинаги, тя се завръщаше.