Щом продадеше бижутата й, щеше да се върне и да накара човека да му продаде брилянта на Зомби. Дарси възнамеряваше да го хвърли в някоя река, тъй като не можеше да понесе мисълта, че Ники или който и да било друг можеше да носи пръстена. След като докосна студения метал, му стана ясно защо тя чувстваше напрежение всеки път, когато разговорът засягаше тази тема.
Все още продължаваше да трепери вътрешно от докосването до преплетените змии.
Никога не беше усещал такава концентрирана сила.
И такова зло.
Моник
Чувствам се като военнопленничка.
След като Ню Орлийнз падна в ръцете на северноамериканските, Робърт настоява да си седя вкъщи. Всяка нощ е по-скучна от предишната. Оттегля се рано-рано в кабинета и ме оставя на самотек, а през това време се люби със своята гарафа с бренди.
Съпругът ми е мошеник. Говореше високопарно за каузата на Конфедерацията, но падна духом, сякаш прозвъня погребалният звън на поражението. Не бих имала нищо против, но стоварва цялата вина върху брат си. Това осуетява плановете ми, тъй като Робърт упорито не позволява на Дру да се завърне у дома.
Как да постъпя, след като не мога да си отмъстя?
Проклета да е тази война! Направи живота ми тъй пуст, че отчаяна копнея за каквато и да била промяна. Рейчъл ми намекна, че има още какво да науча от нея и че съществуват непознати светове, които мога да покоря.
Мисля, че някой път трябва да отида при Рейчъл.
Моника стоеше на верандата и вдишваше с пълни гърди, галена от лекия вечерен бриз. Почувства облекчение, че е успяла да излезе за малко навън, за пръв път през цялата вечер дишаше свободно.
През целия ден се държа тихо и наблюдаваше Дру за признаци, че са му известни обвиненията на Байърз, и се питаше как ли щеше да го разубеди, ако я наречеше „убийца“.
„Не — каза си. — Не мисли така и не би могъл. В противен случай не би ме допуснал да припаря до децата.“
— Ето те и теб — усмихна й се Дарси, като се промъкваше през страничната врата. — Защо ни изостави? Или ти омръзнаха фалшивите забележки на Сара Джейн?
Моника се усмихна и се обърна да го посрещне.
— Мисля, че тя не по-малко от мен иска ти и Аби да се съберете. Ако не внимаваш, може да се окаже, че ще си оженен преди началото на юни.
Усмивката му угасна.
— Няма да съм тук. Заминавам утре на зазоряване. Дойдох да се сбогуваме.
— О! — Знаеше, че рано или късно ще си тръгне, но чак пък толкова рано? Животът в Ривърз Едж нямаше да бъде същият без неговите шеги и закачки. Със сигурност щеше да съжалява за липсата на лъчезарната му усмивка. — Отидеш ли си, тук ще настане мъртвило.
— Не ми се щеше да напускам, но трябва да свърша работата си в Ню Орлийнз, за да мога след това да се отправя на север и да продам бижутата ти.
Тя вдигна поглед с внезапен прилив на нетърпение.
— Реших, че нямам нужда от парите. Можеш ли с припечеленото да купиш захарна тръстика? Дру едва ли би могъл да се противопостави, ако му я докарат с кораб и я стоварят на пристана.
— Аз ли? Че какво разбирам от този бизнес?
— Удивително лесно е да го накараш да ти приказва за това. Само му задай съответните въпроси, докато си пиете заедно ракията, и се обзалагам, че ще станеш от масата с познания, не по-малки от неговите.
— Ах, пак твоят маниер да постигаш всичко по непряк начин. С едно уточнение — в гостната ме черпи с бърбън. Смяташ ли, че ще свърши същата работа?
Съвсем импулсивно тя го хвана за ръката.
— Дру е щастливец, че има приятел като теб, Дарси О’Брайън. Надявам се, че вече го е оценил.
— Не. — Поклати глава. — Късметлията съм аз. На дванадесет години изглеждах нисък, слаб и разглезен. Побойниците в училище от пръв поглед решиха, че аз ще съм тяхната жертва. И наистина щеше да бъде така, ако не се случи наблизо Дру Самнър. Няколко пъти се застъпи за мен, което му костваше разкървавен нос и доста синини. Но за разлика от Старгел аз съм му признателен.
— Помогни ми да го спасим.
Дарси помръдна рамене.
— Замисляла ли си се как ще отреагира?
— Ще помисли, че се съюзяваме зад гърба му срещу него, но какъв друг избор ни е оставил?
— Предполагам, че си права. Няма друг начин.
Тя въздъхна тежко, тихият нощен вятър поде звука.
— Не бива да се размотаваш повече тук с мен. Дру може да те потърси.
— Да. В такъв случай нека се сбогуваме. — Подаде й ръка. — Поне за известно време. Размислих върху твоето предложение. Да се установя окончателно тук ми харесва от ден на ден все повече.