— О, Дарси, ще бъде прекрасно.
Усмихна й се, а след това я притегли и притисна към себе си със силно чувство.
— Пази се, Ники.
Пусна я и бързо се отдалечи през вратата. Моника остана съвсем сама.
Изведнъж притъмня и стана тихо. Усети изтръпване на кожата подобно на случаите, когато биваше наблюдавана скришом. Тръсна глава, обърна се и също влезе в къщата.
— Видя ли? — изсъска Сара Джейн в ухото на Аби. — Казах ли ти, че имат уговорена среща?
— Не можем да бъдем сигурни — отговори Аби за кой ли път по един и същ начин за последните няколко дни начин.
Сара Джейн беше отлична съседка, но понякога, особено след като беше слушала дърдоренето й цял ден, не съжаляваше, че не се е омъжила за Робърт.
— Но, бога ми, нали я чу за заговора срещу брат ти?
Със Сара Джейн се разхождаха в градината и „се случиха“ близо до Ники, точно когато произнасяше тези думи. Й двете спряха като по команда и наостриха уши.
— Отвори очите си. Видя ги и как се прегърнаха.
Наистина, но в този момент Аби беше заета с мислите си и безмълвно се молеше на Дарси: „Не я целувай! Ако го направиш, ще умра от мъка.“
Той не целуна Ники, но я прегърна и погледна с такъв изблик на чувства, че все пак една малка част от Аби умря.
— Искам да знам какво смяташ да предприемеш — настоя Сара Джейн.
Аби сви рамене. Изобщо не й хрумваше, че би могла да направи нещо. Приятелката й я упрекна с поучителен тон:
— Най-малкото можеш да предупредиш брат си. Освен ако не искаш да му се случи същото, каквото и на Робърт.
— Какво искаш да кажеш?
— Всички знаят как му слагаше рога. Но много малко се питат какво стана през нощта, когато умря. Все пак тя е била с него в последния му час.
— Абсурд! — Колкото и ревнива да бе, Аби не можеше да допусне, че Ники е способна на това, за което намекваше гостенката. Беше не само невъзможно, но и чудовищно. — Сама не вярваш на думите си.
— Вярвам достатъчно, за да се безпокоя, че когато утре си отида в Бел Монд, ще останеш сама с нея. Не я изпускайте от очи с брат ти.
На следващата сутрин Дру тъкмо изпрати Дарси и след като се обърна, видя Аби да ги наблюдава от предната врата. Тя се стресна, замига бързо с очи, обърна му гръб и влезе в къщата.
Последва сестра си в кухнята и застана на няколко крачки от нея.
— Какво става, Аби? Защо плачеш?
Тя взе една тенджерка с дълга дръжка и я постави шумно върху печката.
— Не плача.
— Ами. А ще ми кажеш ли защо избяга?
— Нито пък съм бягала. — Движеше се безцелно из кухнята и грабваше каквото й попаднеше под ръка — лъжица, нож, голяма купа. — Просто… съм много заета… това е всичко.
— Закуската може да почака. Другите няма да станат до няколко часа.
Най-неочаквано пусна купата и започна да плаче истински. Сълзите й бяха едри, преглъщаше риданията си, а той се намери в чудо как да я успокои. Приближи се до нея и я прегърна братски.
— Кажи ми всичко, Аби. Вероятно ще мога да ти помогна.
По ирония на съдбата бяха същите думи, които му беше казала навремето Ники. Заплака още по-неудържимо.
— Спомни си, че когато се удареше като малка, молеше мен или Робърт да те целунем по болното място, за да ти мине. Може би си вече твърде голяма за такъв начин на утешаване, но аз си оставам твоят по-голям брат.
— Зная и много те обичам. — Стисна го за ръцете и се отдръпна. — Ще се оправя. Но не желая да коментирам.
— Не, искам да ми кажеш защо плачеш. — Свърза състоянието й с отпътуването на приятеля си. — Дарси ли е причината?
В очите й бликнаха нови сълзи, които тя доблестно се опита да прикрие, сграбчи лъжицата с неистово желание да се занимава с нещо.
— Той ли е? Но през цялото време ти едва ли размени и две-три приказки с него…
Разбира се, че не бе го направила. По време на детството й всички й се присмиваха за безумното любовно увлечение — неговата горда, малка сестричка не можеше да понесе да й се присмиват отново.
— Ах, само ако знаех. Бих се опитал да ти помогна.
— Не можеш — извика истерично. — И никой не може, защото той е влюбен в Моник.
— Не е вярно.
— Зная, че е най-добрият ти приятел и така нататък, но не би могъл инак. Сара Джейн твърди, че никой мъж не може да устои на Моник, ако е решила да го съблазни.
— Сара Джейн е сприхава стара мома.
— И на мен не ми се вярваше. Но и ти самият казваше, че никога не трябва да се вярва на Моник.
Думите й му досадиха.
— Доколкото си спомням, упрекна ме, че съм прекалено упорит и че трябва да й вярвам. Съвземи се. Не можеш да разсъждаваш едновременно по два противоположни начина.