Замълча, гласът му затрепери.
— Не зная защо го наричам „татко“. Предполагам, че е по-правилно да го споменавам с „чичо Робърт“.
— О, не! Бил е твой баща във всяко едно отношение.
— Но не и след това. После даже не ме погледна.
Моника не можа да се сдържи, сграбчи го в обятията си и го притисна силно. Бедното дете страдаше, без да се оплаква, пренебрегнато от хората, които най-много обичаше. Намрази Моник. От всичко, което тази жена беше направила, най-голямото й престъпление бе да открадне бащата на детето.
Погали го по косата и се зарече, че ще намери начин да компенсира страданията му. Стивън стоеше наежен, но не направи опит да се отскубне. Тя се надяваше, че започваше да й вярва.
— Майка ти е била… в затруднено положение — продължи предпазливо. — И баща ти е имал проблеми, но не мисля, че са искали да те наранят. Животът ги е принудил, а те са били заслепени и не са знаели какво вършат.
— Но мама знаеше.
Не го поправи. Вероятно не грешеше и имаше основания за мъчителните чувства.
— Е, добре, мама е изчезнала и само ако си помислиш, излиза, че си късметлия. Имаш двама татковци, единият е още тук. Дру много те обича. Може би двамата трябва да разисквате този проблем. Най-напред аз ще поговоря с него и ще го подготвя, за да не бъде толкова шокиран…
— Не. — Стивън се дръпна и поклати глава. — Ако чуе от теб, ще се ядоса още повече.
Тъжно наистина, вероятно беше прав. Измина доста време, но съпругът й все още виждаше в нея предишната Моник.
— Освен това искам да му кажа сам — като мъж с мъж.
Неотстъпчив, независим — толкова много приличаше на баща си. Щом настояваше, тя трябваше да се съгласи, но предпочиташе да стои наблизо в случай, че се нуждаеше от подкрепа.
— Много добре — въздъхна. — Но запомни, може и да не съм истинската ти майка, но ще се застъпвам за теб — сега и завинаги.
Прегърна я толкова прочувствено, че щеше да го обиди ако не му отвърнеше със същото.
— Ти си истинската ми майка — заяви й, преди да избяга, — във всяко едно отношение.
Моника се загледа след него — той не грешеше, беше готова да го закриля с див, първичен инстинкт. Беше майка му — истинска лъвица, готова да разкъса всекиго, включително и Моник, ако някой дръзнеше още веднъж да нарани момчето или другите деца.
Дру мислено се извини на Аби и остави чинията си в кухненската мивка. Днес беше капнал от умора и не можеше дори да си измие чинията.
Пресече черния път, изу си ботушите и се изкачи по външната стълба към верандата на втория етаж. Напредваше тихо и бързо с надеждата да не събуди някого. След малко с нетърпение щеше да се хвърли в леглото.
Разкопча ризата си, без да спира, извади я от панталона и я съблече. Зави зад ъгъла и видя, че не е сам. На не повече от три метра Ники стоеше до перилата и се взираше надолу.
— О! — Тя се обърна към него стресната. — Не те чух, бях потънала в мисли.
Съзнаваше ли тя колко ефирна изглеждаше в бялата си памучна рокля, падаща на свободни гънки и сияеща на лунната светлина? Обезпокои се не толкова от призрачната аура около нея, колкото от импулсивното си желание, което го принуди да я доближи. Вече не се чувстваше толкова уморен, както преди няколко мига.
— Нека да отгатна — каза й начумерено, като не си даваше сметка за ефекта, който му беше оказала. — Нещо свързано с липсата на Дарси?
Защо ли й го каза? Имаше нотка на ревност.
— Предполагам. — Сви рамене и се върна към старата си поза.
Съзря колебанието й и наостри уши.
— Подхвърли ми, че щял да се засели наблизо. Възнамерявал да си направи собствена плантация.
— И на мен каза същото.
Преметна ризата си през рамо и я доближи съвсем, искаше да разбере какво толкова интересно имаше там, долу. Нищо, разбира се, вероятно така избягваше погледа му.
Но защо? Виновна ли се чувстваше?
— Предполагам, че не си успял да разговаряш с никого днес. — Изпита го съвсем леко, но му се стори, че беше почти недоловимо, в стила на балните рокли, които тя имаше обичай да носи.
Дали пък не бе чула разговора му с Аби сутринта и сега искаше да разбере мнението му?
— Само със сестра ми — изтърси той.
— О! — отвърна му тя безизразно, почти с разочарование, сякаш очакваше да чуе, че Дру и Дарси са се карали заради нея.
„Не прави така, че да повярвам на Аби — искаше да й изкрещи. — Докажи ми, че си Ники.“ Но смутолеви:
— Сестра ми смята, че ти и Дарси имате любовна връзка.
Спря се навреме. Ако Ники отречеше, нямаше да разсее съмненията му, но ако признаеше, беше готов да убие приятеля си.