С помощта на Рейчъл парчето от дрехата и косата му щяха да влязат в употреба.
Август 1864 г.
Как да опиша възбудата си, когато запалих дървата в камината и се съблякох? Знаех какво ни предстои и защо Рейчъл прикрепя русите къдрици и бялото памучно платно към примитивната кукла.
Запечатало се е в паметта ми — огънят, играещ около металната решетка, сенките, подскачащи по стените, куклата, наподобяваща все повече съпруга ми, докато сръчните черни пръсти добавяха с дяволска точност всеки детайл.
Рейчъл работеше и тихо напяваше. Зловещата, проста мелодия накара нейната огромна черна змия да изпълзи от кошницата, която бе донесла. Обзе ме трепет от студенината и грапавостта на кожата й, когато започна да се увива около глезените ми. В този момент ме връхлетя тъмнината — един цял свят, пълен с тайни и не по-малко мистериозен от източника, който го бе породил.
Почувствах, че се уголемявам и се поддавам на могъща външна сила, която започна да управлява крайниците ми и цялото ми тяло. Стори ми се неизбежно да не се отдам на ласките на влечугото или да не посрещна с възторг плъзгането на люспите по тялото ми, като ръцете на любовник, дошъл да ме възвиси.
При всеки напев змията ме стягаше в обятията си, правеше кръгове около мен и се прокрадваше все по-нагоре — по бедрата ми, кръста, между голите ми гърди. Дишах тежко, бях изпотена и сгорещена, стенех на глас. Но тя продължаваше да пълзи сантиметър по сантиметър и ме съблазняваше, изпълваше ме с неземни надежди и се увиваше около врата ми. Подтикваше ме по-близо до Рейчъл и когато зърната на гърдите ми докоснаха нейните, влечугото премина от моето гърло на нейното.
Когато цялата тежест на змията легна върху нея, Рейчъл замлъкна и застана неподвижно. Наведе се назад и протегна ръка, като държеше въплъщението на Робърт. Гледах, без да мога да помръдна.
Песента продължи отново с трескаво темпо. Змията се уви около ръката й, докато стигна пръстите й и с внезапно движение се изхвърли напред и заби зъбите си в гърдите на куклата.
Цялото ми тяло потръпна — не бях достигала до такава кулминация на чувствата и удовлетвореност от никой мъж. Паднах на пода безводна и изтощена.
Рейчъл се надвеси над мен, а змията се прибра в кошницата.
— Готово — усмихна се тя, — останалото зависи от теб.
Почувствах екзалтация, тъмнината още обвиваше съзнанието ми.
— Какво трябва да направя? — запитах.
Гласът ми беше писклив и силен, като на момиче, изправило се за първи път пред любовник. Усмивката на робинята ми беше сладострастна. Хвана здраво куклата и вкара игла в дупките, оставени от зъбите на влечугото.
Извади я незабавно, изражението на лицето й беше загадъчно. Подаде ми иглата и куклата. „Всяка нощ — инструктира ме — ще пея пред олтара в стаята и твоята ръка ще забожда иглата.“
Подчиних се послушно, но мислите ми се завъртяха в буен вихър. Иглата пареше в дланта ми и я прегаряше, почувствах как силата й се просмуква във вените ми.
Да, щях да си отмъстя на Робърт, но в непрогледната, мистериозна тъмнина ми просветна, че щях да получа и друго, много по-голямо удовлетворение.
Започна се…
В продължение на три седмици след церемонията с Рейчъл всеки път, когато Робърт дрънкаше с ключовете пред вратата ми, за да я отвори, изваждах куклата изпод леглото си. Пронизвах я тайно и усещах как придобивах власт, желанието ми събуждаше тъмни, могъщи сили и чувствах увереност, че не можех да бъда победена.
По мрачното му лице разбирах, че го убивах бавно. Беше горд, че ме държеше в плен. Но не можеше да ме спре.
Нощес Робърт пак ми се оплака. Болели го гърдите, а лекарите не можели да му помогнат. Прихнах да се смея, не спрях дори когато ме погледна студено и с омраза.
„Смей се — каза ми, — но няма да спечелиш нищо от смъртта ми.“ Щял да завещае Ривърз Едж на Дру и децата, брат му щял да бъде много по-добър родител от мен. Бил сгрешил, че го обвинил и прогонил, но щял да го извика у дома, в родното му място, и този път нямало да мога да застана между тях. Следващата седмица щял да ме изпрати на родителите ми само с тези вещи, с които съм била пристигнала при него в началото.
Обзе ме неописуема ярост. Бях страдала и търпяла, за да ме лиши от Ривърз Едж! Измъкнах куклата изпод леглото и я промуших с иглата в гърдите.
Робърт се олюля, болката направи лицето му безжизнено като маска.
— Как смееш да ми нареждаш какво да правя! — изкрещях му.
Чувах мислено молитвите на Рейчъл и пробождах с иглата си отново и отново.