— Тогава защо не я ухажвате, вместо да се домогвате до мене?
— Би трябвало да знаеш отговора. Никой не може да ме направи на глупак и да се измъкне. Този път те имам точно където искам да бъдеш и никой не се интересува достатъчно от тебе, за да ме спре.
Софи се замоли дано това да не е истина. Крис се интересуваше от нея. Трябваше да се интересува. Тя имаше нужда да вярва, че е бил информиран за отвличането й и я търси. Ако не беше решила в последната минута да вземе Пег със себе си, никой нямаше да разбере, че я няма, докато не станеше твърде късно.
— Грешите, много хора се интересуват от мене. Помолих камериерката си Пег да ме придружи. Когато влязох в каретата, Рей я избута и ме отвлече. Пег ще каже на Дънинг какво се е случило; той ще осведоми графа, а графът ще каже на Крис. Ще намерят Рей и ще го накарат да каже къде ме е отвел. Не сте толкова умен, колкото си мислите, сър Оскар.
Ригби изруга, вдигна ръка и я удари, от което главата й отхвърча настрани.
— Проклета да си, проклет да е Колдуел! Ако мислиш да ми се опъваш, сгрешила си. Колдуел няма да се реши да ме предаде. Дадох му цяло състояние, за да го измъкна от кредиторите.
— Защо аз, когато можете да имате всяка жена, която пожелаете?
— Не прощавам и не забравям. Ако беше отстъпила онази нощ, когато дойдох в стаята ти, щях да си взема удоволствието и да забравя за тебе. Но ти помисли, че си прекалено добра за мене. Измами ме и счупи ваза в главата ми. Почти те бях хванал в Ямайка, но тогава Радклиф осуети плановете ми.
— Пуснете ме да си отида и ще забравя, че това се е случило — замоли се тя.
— Да не ме мислиш за глупак? Купил съм си билет да отплавам за Ямайка утре. Ще те пусна сутринта, не по-рано. Очаквам Колдуел да дойде за тебе много след като напусна къщата.
Хвана я за ръката и я повлече към спалнята.
— Ела, искам те в леглото.
Софи се задърпа с всичка сила.
— Няма да се дам без борба.
— По-силен съм от тебе. Мога да те нараня, ако откажеш да ми угодиш.
— Ако ме нараните, ще нараните невинното дете, което нося.
Той спря рязко и се втренчи в корема й.
— Не ти вярвам.
— Не лъжа.
Той вдигна рамене.
— Няма значение. Коремът ти не ми пречи. От тебе зависи дали ще те нараня или не.
— Моля ви — замоли се тя, — не го правете.
— Не можеш да се измъкнеш — изсъска той. — Искам те под мене, точно както обеща Колдуел. Не само веднъж, а много пъти. Имаме време до разсъмване.
Той свали лампата, сграбчи я над лакътя с две ръце и я повлече към спалнята. Софи го удари със свободната си ръка и се прицели в слабините му с крак. За нейна изненада успя. Това я накара да го ритне отново. Ригби изрева и стисна слабините си с едната ръка, продължавайки да я държи здраво с другата.
Лицето му пребледня от болка.
— Дива котка! Едва не ме осакати. Скъпо ще си платиш.
Бутна я на пода и излезе с накуцване от стаята. Софи тупна тежко долу, притискайки с ръце корема си, за да предпази бебето.
— Само елате още веднъж и ще направя така, че вече никога да не нападнете друга жена — заплаши го тя с по-голяма увереност, отколкото чувстваше.
Вратата се затръшна под носа й, оставяйки я в пълен мрак. Чу ключа да се обръща в ключалката.
— Не можеш да избягаш, капаците са заковани — извика Ригби от другата страна на вратата. Гласът му прозвуча неестествено високо. — Веднага щом се оправя, ще дойда с въже и ще те вържа. Тогава ще те видим колко си смела.
Софи се надигна от пода и се сгуши в наметката си. В спалнята беше студено, в огнището нямаше огън. Дали ритникът й беше помогнал да спечели достатъчно време, за да пристигне някой да я спаси? Надеждите й се уповаваха на възможността Крис да открие Рейфърд. Като познаваше Рей, той щеше навярно да се огъне при разпита и да разкрие местоположението й. Но само ако бъде намерен.
Вече се стъмняваше, когато Колдуел се върна в квартирата си. Скрит в алеята до постройката, Крис прецени, че той трябва да е пиян, ако съди от неуверената походка, с която мина през вратата.
— Ето го — каза тихо Джъстин. — Започнах да се страхувам, че няма да се покаже.
— Бях подготвен да чакам вечно. Колдуел е единствената следа, с която разполагаме. Да го последваме до стаята му. — Устните на Крис се извиха в мрачна усмивка. — Работата ни с него е най-добре да се свърши насаме.
Очевидно, Колдуел не ги видя, когато го последваха по стъпалата. Трябваха му няколко опита, докато намери ключалката, но когато най-накрая успя да отключи вратата, Крис го бутна вътре, а Джъстин влезе след тях и затвори вратата. Камериерката явно беше посетила стаята, защото вътре имаше запалена лампа и неясната й светлина пропъждаше мрака в малката стаичка.