— Сега готова ли си да ми кажеш от кого или от какво бягаш, Софи?
Тя поклати отрицателно глава.
— Казах ти всичко, което трябва да знаеш. Разкажи ми за Ямайка.
— А, Ямайка. След като си усетил златистата топлина на острова, намираш английската мъгла ужасно непривлекателна. Затова реших да живея в наскоро купената си плантация. Ще отглеждам захарна тръстика и ще правя ром.
Разговорът беше прекъснат за малко, когато Каспър дойде с бутилката портвайн и един вълнен жакет. Крис му благодари и момчето излезе веднага. Крис подаде жакета на Софи и отвори бутилката, докато тя сваляше прекалено голямата за нея дреха и напъхваше ръце в жакета на Каспър.
— Тъй като не се предвижда на кораба да има красиви стъклени чаши, ще минем с други — изрече Крис, изваждайки две метални чаши от шкафа, за да налее щедри порции от червената течност във всяка от тях.
Софи отпи, откривайки, че виното е приятно на вкус. Продължи да се храни, докато любопитството й вече не можеше да се сдържа.
— Защо напускаш Англия заради Ямайка?
— Нямам хубави спомени от Англия.
Софи знаеше точно за какво намеква той, но остави коментара, без да му обърне внимание.
— Ами семейството ти? Знам, че имаше брат. Той ожени ли се за лейди Грейс? Ухажваше я, когато аз напуснах Лондон.
— Дъстин се ожени за Грейс. Чакат дете към края на есента. Имам намерение да се връщам в Лондон от време на време, за да се виждам с брат си и семейството му. Няма да скъсвам с корените си.
— Аз бих искала да прекъсна всички връзки с Рейфърд — измърмори Софи.
— Говориш за Колдуел, разбира се. Няма ли да се тревожи, когато разбере, че си изчезнала?
— Съмнявам се. Не можем ли да намерим нещо по-приятно, за което да говорим?
Крис не желаеше да изоставя темата.
— Ти май не си особено привързана към него.
Загледа я как отпива голяма глътка от чашата си. Продължи да се взира в нея, докато пресушаваше собствената си чаша.
— Не искам да говоря за Рейфърд — каза тя.
— Какво ти е направил Колдуел, Софи?
Тя стана.
— Уморена съм. Моля те, излез, за да мога да си легна.
— Можеш да си легнеш когато поискаш. Но ако мислиш, че ще изляза, си сгрешила. Ако не изникне нещо критично, няма да изляза оттук до сутринта. Леглото е достатъчно голяма за двама.
Софи усети как се изчервява.
— Няма да спя в леглото ти.
Крис вдигна рамене.
— Можеш да спиш на пода, ако искаш. Но те предупреждавам, няма да ти е толкова топло, както в леглото.
Той загледа играта на емоциите по лицето на Софи — от неверие към гняв и решимост. Каква изкусителна жена беше станала, но той пък си знаеше, че тя ще узрее като невероятна красавица. Не, той отказваше да остави ума си да се зарее в тази посока. Беше оставил това зад гърба си преди много години.
— С мене си в безопасност — каза той, — освен ако не пожелаеш да те запозная със сексуалното удоволствие. Никога няма да има нищо повече от това между нас двамата.
— Не, благодаря — изфуча тя. — Не се интересувам от интимности с тебе.
Крис се изправи пред нея и очите му се взряха дълбоко, чак в душата й.
— Може да те заинтересувам.
Погледите им се сблъскаха. Между двамата се разля тихо напрежение. На лицето му се изписа очаквателно изражение и мрачни обещания.
— Предлагам да използвам съблазнителските си умения върху някоя, която ще оцени усилията ти — изсумтя Софи.
Крис се изсмя.
— Наистина ме изкушаваш, милейди, въпреки усложненото ни минало.
Софи се опита да увеличи разстоянието помежду им, но Крис още не беше свършил с нея. Посегна и я привлече в обятията си.
— Не бих имал нищо против да станем интимни, стига и двамата да знаем, че е временно и нищо няма да последва от това.
— Не ме докосвай.
— Твърде късно — прошепна той срещу устните й секунди преди устата му да плени нейната.
Вкусът на рая, помисли Крис, когато долепи устни до нейните. Но това не беше достатъчно. Искаше още от нея. Разтваряйки устните й с езика си, той го пъхна в устата й, която имаше вкуса на неотдавна изпитото вино.
Един стон се надигна дълбоко в гърлото му. Искаше я. Отчаяно я искаше. Вкусът й беше зрял, като топла, сладка слива, която само чака да бъде откъсната. Дали и тя изпитваше същите усещания, каквито той чувстваше точно сега? Тъмна, сладка топлина стегна слабините му. Желанието го прободе дълбоко.
Проклятие! Не искаше да желае жена, която се беше заклел да мрази. Тя се беше качила на кораба му без покана, защо да не вземе от нея това, което иска? Беше съсипала живота му, не заслужаваше да се съобразява с нея.