— Не искате ли да поговорите за това?
Крис тръгна към перилата и ги стисна така силно, че кокалчетата му побеляха.
— Заради нея убих невинен мъж, най-добрия си приятел, на пиянски дуел, който не биваше да се случва. Всичко беше глупава грешка, само това ще кажа.
— Казахте, че тя е в беда.
Замислено изражение се настани на лицето на Крис, докато гледаше пенещата се вода край кораба.
— Бедата като че ли я следва навсякъде. Някога вярвах, че тя се интересува от мене, Дърк, но тя избра да се омъжи за приятеля ми Дезмънд.
— Какво ще правите сега?
Крис се извърна с побеляло от гняв лице.
— Ще направя точно това, което смятах да направя още в самото начало. Ще се сбогувам с тази жива беля и ще я кача на първия кораб, който отплава от Кингстън за Англия. Софи е отчасти отговорна за смъртта на приятеля ми. Никой никога няма да узнае колко виновен съм се чувствал, откакто Дезмънд умря в ръцете ми.
— Не трябва да бъдете толкова суров към себе си или към госпожица Карлайл. Тя трябва да е била много млада, когато сте се запознали.
— Не смалявай вината й за това нещастие, Дърк. Аз се промених умствено и емоционално, откакто тази непостоянна пакостница ме излъга за чувствата си. Накара ме да повярвам, че ме обича, а после престана да ми говори след дуела. Проклятие, Дърк, не исках да убивам Дезмънд. И двамата бяхме пияни. Това, което започна като приятелски спор, свърши със смъртта му. Още не мога да си простя, че убих най-добрия си приятел. Блейн изгледа загрижено приятеля си.
— Послушайте ме, капитане — престанете.
— Съветът ти е отбелязан и отхвърлен — отвърна Крис. — Сега, ако ме извиниш, имам да поговоря за едни неща с дамата.
Стягайки се за конфронтацията със Софи, Крис слезе по стълбата и спря за миг, за да събере самообладание, преди да влезе в каютата. Погледът му я откри веднага, още когато отвори вратата и влезе вътре. Тя седеше на един стол, изглеждайки дребна и уязвима. Но беззащитността й не смали гнева му.
— И ти си виновна за смъртта на Дезмънд наравно с мене — изрече той с тиха заплаха.
Софи скочи на крака.
— Не аз го убих.
— Значи наистина ме обвиняваш.
— Единственото, в което те обвинявам, е, че избяга, когато имах нужда от тебе. Остави ме сама да се изправя пред скандала.
Устата му се изпъна в тънка линия.
— Трябваше да те изхвърля в морето и да те оставя да плуваш до Лондон. Един човек умря заради тебе. Този човек беше мой приятел. Ти ни подведе и ни докара дотам, че един дуел заради чувствата ти изглеждаше единственият начин да спечелим ръката ти.
Цветът се оттегли от лицето на Софи.
— Никога не съм искала нещата да завършат така трагично.
— Тогава защо държеше и двама ни в неизвестност? Защо ми казваше, че не съм ти безразличен?
— Бях на седемнадесет години, Крис! Наслаждавах се на първия си сезон, макар да знаех, че скоро трябва да се омъжа за някого. Ти беше първият ми избор, но знаех, че нямаше начин да те имам. Семейството ми отчаяно се нуждаеше от пари.
— Ако е истина, защо не ми каза, че положението ми не ми позволява да се състезавам за ръката ти? Защо ми казваше, че ме обичаш?
Софи отказа да срещне погледа му. Не се гордееше особено много с начина, по който беше излязла от ситуацията. Не беше искала да предизвиква дуел; само беше искала да има малко повече време с Крис, преди да се омъжи за Дезмънд.
— Смятах да ти кажа защо трябва да се омъжа за Дезмънд, но ти загуби търпение и взе нещата в свои ръце. Дуелът заради мене беше глупост. Защо изчезна след смъртта на Дезмънд? — осмели се да запита тя.
Хващайки я за раменете, Крис я разтърси.
— Защо ли? Защото ти отказваше да говориш с мене след дуела. Гледаше ме с ужас и отвращение. Не ми остави друг избор, освен да изляза от живота ти.
О, Крис, бях твърде зашеметена, за да говоря. И ужасно се тревожех да не би да те арестуват и да те хвърлят в затвора.
— Предполагам, не разбираш. — Тя тъжно поклати глава. — Междувременно, ти се справи добре, защо да ровим миналото?
Крис й се усмихна самодоволно.
— Съдейки от това, което знам сега за тебе, ти не си се справила добре. Не си омъжена и си в беда.
— Проклет да си! Ти ме остави сама пред лицето на скандала. Баща ми ме прати в провинцията и така и не чух от него или от Рейфърд какво стана в края на краищата. Двамата направиха живота ми ад. Не минаваше и ден, без да ми напомнят, че не съм изпълнила дълга си към семейството. Бракът с богат мъж вече не беше възможен за мене след скандала.
— Съжалявам да го чуя.
Софи изфуча. Извинението му лъхаше на подигравка. Онзи Крис, когото някога беше познавала, от очарователен младеж се беше превърнал в безчувствен, циничен мъж.