— За малко да забравя, госпожице — изрече Каспър, прогонвайки невъзможните й мечти. — Капитанът каза, че трябва да останете на „Безстрашни“, докато не уреди къде да отседнете на брега.
Тя кимна и отново насочи вниманието си към острова, опитвайки се да извика пред мисления си взор приятните картини на един живот, който никога нямаше да бъде неин.
Софи спа малко тази нощ; вълнуваше се заради слизането на брега. Малко преди зазоряване чу шумове, които сочеха, че корабът е стигнал предназначението си и се готви да пристане. Тъй като не можеше отново да заспи, тя стана, за да наблюдава приставането през илюминатора. Каспър дойде малко след това, носейки й за закуска малко хляб, сирене и чай.
— Кога ще може да се слиза на брега? — запита Софи.
— Капитанът слезе скоро след като корабът пристана — отвърна момчето. — Щом екипажът разтовари стоките, всички ще слязат. Но „Безстрашни“ няма да остане дълго в пристанището. Трябва да замине вдругиден за Чарлстън в Америка, да закара там ром и захар. Трябва да вървя, госпожице. Имат нужда от мене на палубата.
Софи беше твърде развълнувана, за да седне да закусва. Вместо това тя последва Каспър по стълбата и излезе на палубата. Първият поглед към пристанището на Кингстън щеше да се запечата завинаги в паметта й. Мъже с черна кожа, лъщяща от пот, вършеха всякакви дейности; жени, отличаващи се по оттенъка на кожата си, се разхождаха по улиците с яркоцветните си дрехи и тюрбани. Тя зърна и бели мъже и жени по претъпканите улици, облечени в типични английски дрехи.
Отвъд пристана, сгушен в полите на пищни зелени хълмове под ярко синьо небе, лежеше градът Кингстън. Софи не можеше да се насити на непознатите гледки и звуци. Очите й поглъщаха цветовете и широтата на пристанището, ушите й се вслушваха напрегнато във виковете на морските птици и напевите на робите. Тя остана дълго до перилата, вкусвайки гледките и звуците, като се питаше какво ли ще е да живее в такъв тропически рай като Ямайка.
— Уредих връщането ти в Англия.
Крис! Стоеше до нея. Не го беше чула да се приближава.
— Уредил си? Какво си уредил?
— Ще останеш в странноприемницата „Кралски герб“, докато пристигне „Утринна звезда“. Трябва да дойде след около една седмица. Ще остане два дни в пристанището, за да натовари стоки, и ще се върне в Англия. Платих ти билета.
Бутна в ръцете й голям пакет.
— Купих ти дрехи, за да не предизвикаш скандал, когато отидеш в странноприемницата. Слез долу да се преоблечеш. Ще те чакам тук.
Софи притисна пакета до гърдите си.
— Крис, съжалявам за всичко случило се. Моля те, повярвай ми — никога не съм имала намерение отново да се намесвам в живота ти.
Без да дочака отговор, тя се извърна и се отдалечи.
Крис я гледаше как се скрива, слизайки по стълбата; противоречиви емоции се бореха у него. Не беше искал да я види отново… никога. Тя принадлежеше на миналото, което му се искаше да забрави.
Щом се сбогуваше с нея днес, никога повече нямаше да я види. Това беше за добро, реши той. Вината му не оставяше никакво място за Софи в неговия живот. Докато не успееше да прости на себе си, не можеше да прости и на нея. Срещата им беше шега, обрат на съдбата.
Както беше научил много отдавна, съдбата беше жестока любовница.
5
В момента, когато Крис видя Софи в едната от двете рокли, който й беше купил, разбра, че е направил добър избор. Тя изглеждаше изключително красива в жълтата муселинена рокля с къси бухнали ръкави, скромно деколте и прилепнала в талията. Изведнъж се намръщи, като видя, че цветът подчертава загорялата й от слънцето кожа. Не биваше да й позволява да стои толкова много време на слънце. Беше виждал квартерони в Ню Орлийнс, които имаха по-светла кожа от нейната.
— Ще ти оставя пари да си купиш боне и чадър — каза той.
— Рядко ми се случва да купувам женски дрехи, затова може би ще имаш нужда от някои лични неща, за които не съм се сетил. Можеш да намериш всичко, от което имаш нужда, на пазара в Кингстън. Ако си готова, ще те придружа до странноприемницата и ще те настаня.
Софи притисна до гърдите си пакета с другата рокля, която Крис й беше купил.
— Готова съм. Ти беше повече от щедър, като се има предвид всичко, което се случи между нас.
Той я изгледа за един дълъг, напрегнат момент и извърна очи.
— Не те мразя Софи. Предполагам, че никога не съм те мразил, въпреки че се опитвах да се самоубеждавам в противното. Желая ти успех в бъдещите ти начинания, стига да не ме включват. Вече ми причини достатъчно мъка в живота.