Тя не каза нищо. Ако проговореше, страхуваше се, че треперенето на гласа й ще издаде вътрешния и смут. Как можеше Крис толкова лесно да си измие ръцете? Като че ли затрудненията й не го интересуваха. Тя беше нищо за него — той й го беше казал съвсем ясно.
Крис я изгледа втренчено за един дълъг, напрегнат момент. Тя го зачака да каже нещо, но той остана ням, с неразгадаемо изражение, с непроницаем поглед.
— Проклета да си — изсъска той, обърна се рязко и се отдалечи.
Тя изтри една сълза от ъгълчето на окото си, гледайки как Крис излиза завинаги от живота й. Не съжаляваше, че го е срещнала отново след седем години. Седмиците на борда на „Безстрашни“ ги бяха събрали неочаквано и тя никога нямаше да забрави времето, което бяха прекарали заедно.
Без да знае, той й беше дал средство да избяга от несигурната съдба, която я чакаше в Лондон. С парите, които й беше дал, тя би могла да започне нов живот. Крис беше платил пансиона й и тя нямаше нужда от нищо друго, нито от боне, нито от чадър. Щеше да запази златните монети и ги използва, за да живее свободна от влиянието на Рейфърд.
Тя влезе в стаята си. Беше малка, но чиста, чаршафите изглеждаха нови. Едва беше затворила вратата зад себе си, когато чу дискретно почукване. Отвори вратата и видя пред себе си една красива, млада тъмноока цветнокожа жена. Беше облечена в нещо, ярко, което не можеше да се нарече точно рокля.
— Господарят Лъдлоу ме изпрати да разопаковам багажа ви, господарке — изрече тя с напевен глас, който прозвуча приятно за ухото на Софи.
— Нямам много багаж, само роклята, която нося, и другата — отвърна Софи.
Погледът на жената намери пакета, който Софи беше оставила на леглото.
— Мога да ви изгладя роклята, господарке.
— Как се казваш?
— Катила.
Софи се вгледа в тъмното лице на жената.
— Откъде си, Катина?
— От Африка, господарке. Бях отвлечена заедно с моите родители и дойдохме тук с робски кораб.
— Ти си робиня? Съжалявам, Катина.
Жената я изгледа странно, като че ли изненадана от състраданието й.
— Господарят ми освободи мене и семейството ми малко преди да умре преди две години — обясни тя. — Сега съм свободна цветнокожа жена. — Тя извади роклята от пакета и я разгъна.
— Ще взема роклята ви, господарке.
— Благодаря, Катина.
Тъй като имаше много време, Софи реши да се поогледа наоколо. Колкото и да не й харесваше мисълта да харчи от скъпоценните си пари, трябваше да си купи гребен и фуркети.
Господин Лъдлоу я насочи към пазара, където се продаваше почти всичко. Тя купи един костен гребен и няколко фуркета и продължи нататък.
Стигна до източните граници на града и откри крепостта, обитавана понастоящем от британски отряди. Научи от един войник, че крепостта се нарича Рокфорд и е била построена в края на седемнадесети век. На Дюк Стрийт огледа почтително сградата на Генералния щаб — архитектурен шедьовър и седалище на правителството.
Искаше й се да продължи разходката, но тъмните облаци, които се събираха над главата й, пресякоха безцелното й бродене. Освен това, нямаше нужда да разгледа всичко за един ден. Според Крис имаше още няколко дни, преди да пристигне „Утринна звезда“. Имаше достатъчно време за разглеждане.
Тази вечер се нахрани сама в стаята си. Не се чувстваше удобно да вечеря сама в трапезарията долу, затова помоли господин Лъдлоу да каже да и донесат вечерята в стаята.
Този ден постави началото на модела, който трая до пристигането на „Утринна звезда“ след осем дни. Софи случайно разглеждаше магазините по кея, когато зърна как корабът влиза в пристанището. Беше спряла да го погледа, когато една внезапна мисъл се появи в главата й. Харесваше й това, което беше видяла от Ямайка досега, и не й се искаше да се връща в Англия. Побърза към странноприемницата, планирайки бъдещето си в Ямайка, докато вървеше. Но трябваше да поговори с господин Лъдлоу, преди да вземе решение.
— Не трябва да ходите навън без боне, госпожице Карлайл — укори я ханджията, когато тя се върна в странноприемницата.
— Изглеждате като… Е, няма значение, скоро ще се върнете в Англия. Току-що чух, че „Утринна звезда“ е пристигнал.
— Питах се, господин Лъдлоу, за английските семейства, живеещи в Ямайка. Има ли тук семейства с малки деца?
— Много са. Защо питате?
— Чували ли сте някои от тях да искат да наемат английска гувернантка? Аз съм добре образована и се влюбих в острова. Бих искала да остана, ако има подходящо място за мене.
Лъдлоу поглади брадичката си.
— Нека да помисля. Веднага мога да назова три-четири семейства, които живеят наблизо и биха се зарадвали на шанса да наемат английска гувернантка за децата си. Говорихте ли с капитан Радклиф за това?