Устата на Софи се изпъна в права линия.
— Това, което правя, не е негова работа. Ако можете да ме свържете с тези семейства, ще ви бъда вечно благодарна.
— Ами „Утринна звезда“? Няма да стои дълго в пристанището.
— Разбрах, че тук редовно пристигат кораби. Ако няма свободно място, винаги мога да си намеря място на друг кораб.
— Добре, предполагам, че няма да навреди, пък и ще направя някому услуга. Вие наистина изглеждате достатъчно опитна въпреки по-скоро… мургавата кожа.
Софи погледна към загорелите си ръце. Знаеше, че лицето й има същия златист оттенък, защото се беше оглеждала в огледалото.
— Страхувам се, че небрежно се излагах на слънце. Горещите слънчеви дни са част от магията на острова. Всичко, което видях тук, ме омагьосва.
Лъдлоу се доближи до нея.
— Не се лъжете, госпожице. Нещата не са такива, каквито изглеждат. Положението на робите всеки момент може да породи ужасен сблъсък. Ще бъде добре да се върнете в Англия, докато имате възможност.
— Ще рискувам — отвърна тя.
— Много добре, ще съобщя за вас на някои познати семейства. Сигурен съм, че ще се намери място за вас. Но капитан Радклиф плати пансиона ви само до заминаването на кораба. Можете ли да си позволите да останете, докато си намерите работа?
— Имам пари — увери го Софи, разчитайки, че скоро ще намери работа.
Не искаше да търси помощта на Крис, ако планът й пропаднеше.
— Много добре, госпожице Карлайл, ще се постарая да ви помогна.
Софи излезе от странноприемницата в ликуващо настроение и побърза към агенцията за корабни билети, където представи билета си и помоли да й го платят. След малко мърморене агентът й върна цялата стойност на билета.
Първото, което тя направи, след като излезе от агенцията, беше да посети пазара, за да си купи чантичка, където да държи парите си, боне с широка периферия, чадър и ръкавици. Ако искаше да стане гувернантка, трябваше да изглежда като дама. Колкото до загорялата й кожа, това не я тревожеше, защото знаеше, че е времето ще избледнее.
Когато се върна в странноприемницата, тя забеляза хора, прииждащи откъм пристанището, следвани от прислужници, които носеха багажите им. Някои отиваха към странноприемницата. Тя не им обърна особено много внимание, докато се качваше към стаята си. Бъдещето й изглеждаше много светло за първи път от много време насам. Ако искаше да започне нов живот, това би могло да стане на място, достатъчно отдалечено от Рейфърд и злокобните му машинации.
Въпреки че беше зает от зори на здрач, Крис все още намираше време да мисли за Софи. Беше започнал да се пита дали изпращането й обратно в Англия, без да разбере от какво или от кого се страхува тя, е било най-уместното. Нещо или някой я беше накарал да побегне в нощта дори без наметка, за да се защити от стихиите, и без пукната пара в джоба.
В повече от един случай, откакто беше пристигнал в Сънсет Хил, той едва не беше пратил по дяволите всякаква предпазливост, за да се втурне обратно в Кингстън да види как е Софи. Но точно когато се приготвеше да тръгне, все изникваше нещо непредвидено, което да го спре. Тъй като отскоро беше собственик на плантация, Крис имаше много да учи и много проблеми, които да решава. Беше загубен без надзирателя си Мъндо.
Днес един от съседите му, лорд Умбли, се беше отбил на път към дома си от Кингстън, за да му каже, че „Утринна звезда“ е пристигнал и ще замине след два дни. Крис искаше да го пита дали не е видял Софи в града, но сподави импулса си. С напредването на деня трябваше да се въздържа едва ли не насила, за да не изтича до Кингстън и да види Софи за последен път, преди завинаги да изчезне от живота му.
Няколко дни след планираното заминаване на „Утринна звезда“ възникна проблем, свързан с документите за собственост на Сънсет Хил, който налагаше отиване до Кингстън и посещение в Генералния щаб. Взел със себе си списък с неща, които трябваше да купи на местния пазар, Крис замина от Сънсет Хил заедно с Мъндо, който караше фургон след коня му.
Загрижена за мястото на гувернантка, което се надяваше да получи, Софи заговори господин Лъдлоу няколко дни след като „Утринна звезда“ замина без нея.
— Получихте ли известие от някои потенциални работодатели, господин Лъдлоу? Много ми се иска възможно най-скоро да започна работа като гувернантка.
— Да, госпожице Карлайл. Отговорите на две от запитванията му дойдоха днес сутринта. Лорд Кастър и господин Хъмбарт се интересуват, но не могат да дойдат веднага да се срещнат с вас заради наложителни домашни ангажименти.