— Колко време според вас ще трябва да чакам?
— Няма да е много, както подозирам. Английските гувернантки са много търсени в Ямайка.
— Благодаря ви, господин Лъдлоу, ценя помощта ви. Денят е толкова приятен, че мисля да се поразходя.
— Не забравяте бонето, госпожице Карлайл — напомни й ханджията. — Не мисля, че разбирате колко е важно да пазите светлата си кожа от слънцето. Ако капитан Радклиф не ми беше казал, че сте от английски произход, щях да помисля, че… — И той вдигна рамене. — Послушайте ме, госпожице Карлайл, толкова силен загар като вашия не е препоръчителен.
Софи кимна тържествено, но за нищо на света не можеше да си представи защо някой ще се тревожи за цвета на кожата й с изключение на майка й, а тази добра жена отдавна лежеше в гроба. Въпреки това обаче тя се върна в стаята си, за да си вземе бонето, преди да излезе от странноприемницата. На излизане се сблъска с един набит мъж, който тъкмо влизаше.
Мъжът свали шапка и се поклони дълбоко.
— Извинете непохватността ми, госпожо.
— О, не, аз съм виновна, господине.
Когато Софи се опита да го заобиколи, мъжът я хвана над лакътя и я обърна към себе си.
— Ти! — ахна той. — Я виж ти, това наистина е щастливият ми ден. Не знам как си стигнала дотук, но справедливостта най-накрая ще възтържествува. Колдуел ме излъга с петстотин лири, а ти ми причини големи неприятности, да не споменаваме болките. Още нося белега от нападението ти.
Зашеметена и неспособна да изрече и една дума, Софи се опита да се изтръгне от желязната хватка на сър Оскар. Съдбата още заговорничеше срещу нея. Как иначе да си обясни присъствието на сър Оскар в Ямайка? Откъде беше научил къде е тя? Беше ли я последвал през морето?
— Какво ще кажеш, Софи?
— Пуснете ме веднага!
— Ти ми принадлежиш. Платих скъпо за тебе и няма пак да ми избягаш.
Хората започнаха да ги зяпат. Господин Лъдлоу дотича със загрижено лице, за да види кой вдига този шум.
— Има ли някакъв проблем, госпожице Карлайл? — запита той тревожно.
— Да — отвърна тя. — Този грубиян ми досажда.
Лъдлоу погледна към сър Оскар.
— О, това сте вие, сър Оскар. Добре дошъл отново в Ямайка. Липсвахте ни.
— Познавате ли този човек? — запита Софи, не можейки да повярва, че това се случва с нея.
Ако Рейфърд сега беше тук, с удоволствие щеше да го убие.
— Разбира се. Сър Оскар притежава една от най-големите плантации на острова. Беше на гости в Англия и се върна наскоро с „Утринна звезда“.
Софи искаше да се ощипе, за да се убеди, че не сънува Ако това беше истина, беше по-лошо и от най-лошия й досегашен кошмар.
— Познавате ли тази жена, Лъдлоу? — запита сър Оскар.
— Да. Госпожица Карлайл търси място като гувернантка. Аз й помагам в търсенето.
Сър Оскар се загледа напрегнато в лицето на Софи. С пресметливо изражение в очите погледът му се плъзна по голите й ръце, преди да се върне внезапно към лицето. Злобната му усмивка я предупреди, че е намислил нещо лошо. Следващите му думи бяха доказателството.
— Страхувам се, че моята робиня е заблудила всички ви с добрите си обноски и дикция. Купих я малко преди да отпътувам за Англия. Тя е родена на остров Барбадос от бял баща и майка робиня. Баща й беше много привързан към нея и й е дал добро образование.
— Лъже! — извика Софи. — Не го слушайте, господин Лъдлоу. Кълна се, че не съм онази, за която ме представя.
Лъдлоу като че ли се разкъсваше. Сър Оскар беше важен жител на острова и не беше добра идея да му се противоречи. Освен това Лъдлоу беше виждал много роби с кожа, по-светла от тази на госпожица Карлайл.
— Капитан Радклиф й нае стая — обади се ханджията. — Тя пристигна тук на борда на „Безстрашни“ и трябваше да замине с „Утринна звезда“.
— „Утринна звезда“ вече отпътува, нали? Защо не е заминала?
— Надяваше се да си намери място като гувернантка — каза Лъдлоу.
— Това е нелепо — изфуча Софи. — Аз съм Софи Карлайл, брат ми е виконт Колдуел.
— Можеш ли да го докажеш? — възрази сър Оскар.
— Можете ли да докажете, че не съм? — изсъска тя в отговор.
— Разбира се, че мога, Селена. Имам документи, които доказват, че съм те купил от наследника на лорд Тайлър-Уилфорд.
— Не се казвам Селена! Аз съм Софи Карлайл! Лъжете. Моля ви, извикайте властите.
— Госпожице Кар… Селена, ако сър Оскар казва, че си негова собственост, не виждам причина да го опровергавам — каза Лъдлоу.
— Хайде, Селена — изкомандва сър Оскар с тържествуваща усмивка. — Много лошо беше от твоя страна да се възползваш от отсъствието ми, за да избягаш и да се правиш на някоя, която не си.