— Господин Лъдлоу, помогнете ми! Изпратете да повикат капитан Радклиф. Той ще ви каже истината.
— Не си правете труда, Лъдлоу — посъветва го сър Оскар.
— Сигурен съм, че е измамила капитана точно като вас с превзетите си приказки и маниери. Тя е хитро момиче.
— О, не, грешите, господарю. Господарката Карлайл е точно това, което казва, че е.
Софи изпрати благодарна усмивка към Катина, единственият човек, който се осмели да й дойде на помощ.
— Мълчи, момиче, не знаеш какво говориш — изръмжа сър Оскар.
— Но вие не сте я виждали като мене — възрази Катина.
— Кожата й…
Обръщайки се към Катина, сър Оскар я зашлеви и тя падна на пода.
— Никой не се интересува от мнението ти, момиче! Лъдлоу, вразумете робинята си.
— Катина, ако продължиш да се месиш, ще си загубиш работата — предупреди я Лъдлоу. — Тя е моя наемница — обясни той на сър Оскар. — Катина е свободна цветнокожа.
— Все ми е едно каква е. Ако се бърка в моите работи, ще повдигна обвинение срещу нея.
Катина стана от пода и се приближи към Софи.
— Какво мога да направя за вас, господарке?
Пурпурният цвят на мястото, където беше попаднал ударът на сър Оскар, даде ясен знак на Софи, че момичето само ще си навлече още неприятности, ако продължи да я защитава. А Софи не искаше да допусне такова нещо.
— Нищо, Катина. Мога да се погрижа за себе си. Благодаря ти, че се обади в моя защита, но се страхувам, че това само ще ти навреди.
Катина се дръпна, видимо разстроена. Сър Оскар задърпа Софи да излезе от странноприемницата.
— Идвай, Селена, каретата ми чака отвън. Ако се държиш прилично, няма да те накажа.
Колкото и да се дърпаше Софи, не можа да се спаси. Сър Оскар махна с ръка на робите, които чакаха до каретата му, за да му помогнат да я напъха вътре.
— Не, моля ви, аз съм англичанка! Сър Оскар лъже. Не съм негова собственост. Не му позволявайте да ме отведе.
Молбата й се натъкна на гробно мълчание. Борбата й не даде резултат и каретата изтрополи по улицата, сякаш запътила се към ада. Или нещо подобно, както допускаше Софи, защото където и да живееше сър Оскар, беше наистина адът.
Някак си, по някакъв начин трябваше да съобщи на Крис. Той сигурно нямаше да допусне тази пародия, нали?
Моля те, господи, не позволявай Крис да ме изостави.
Крис свърши работата си в Генералния щаб и се готвеше да се върне у дома в Сънсет Хил. Мъндо, който караше фургона е току-що купените припаси, вече беше заминал нататък. Докато Крис яздеше по Дюк Стрийт, дяволът у него го накара да свърне към „Кралски герб“. Въпреки решението си да не се интересува повече от Софи, той искаше да се увери, че се е качила на борда на „Утринна звезда“, както беше планирано, и че престоят й в Кингстън е минал без произшествия.
Слезе от коня пред „Кралски герб“ и влезе вътре. Изненада се, когато една прислужница изтича към него и се хвърли в краката му.
— Капитане, сър, помогнете й. Той я отведе; нямаше нищо, което да мога да направя.
Очите на Крис се взряха в шоколадовокафявите очи на жената и сърцето му падна в петите. Молбата й можеше да се отнася само до Софи. Проклятие! В какви неприятности се беше забъркала пък сега?
— Как се казваш?
— Катина, господине.
Той я накара да се изправи.
— Кажи ми какво се е случило, Катина.
— Сър Оскар дойде и отведе господарката Карлайл. Каза, че била негова робиня. Кажете им, че не е вярно, капитане.
— Катина, помислих, че съм те освободил. Защо притесняваш капитан Радклиф?
— Не ме притеснява, Лъдлоу. Какво е станало тук? Нещо случило ли се е на госпожица Карлайл?
— Ах, милорд, страхувам се, че сме били подведени от тази измамница. В действителност тя е робиня на име Селена и принадлежи на сър Оскар Ригби. Знам, че ви идва като шок, но…
— Глупак! — извика Крис. — Как можете да бъдете толкова лековерен? Признавам, че госпожица Карлайл трябваше да пази кожата си от тропическото слънце, но тя е наистина англичанка, макар и глупава. Познавам нея и семейството й от много години.
Лъдлоу позеленя.
— Боже господи, ако това, което казвате, е вярно, съм й навредил невероятно много.
Крис махна рязко с ръка.
— Не е сега моментът за съжаления. Макар че не познавам Ригби лично, знам, че плантацията му е на север от моята. Преди колко дни я отведе?
Крис беше чувал много за жестокостта на Ригби към неговите роби и особено към робините. Ако беше наранил Софи или я беше подложил на жестокостите си, закле се да го убие.
— Ами те заминаха е каретата на сър Оскар преди един час, не повече.
Крис се изненада. Беше предположил, че причината, поради която Софи не се е качила на „Утринна звезда“, е отвличането й от Ригби.