— Но госпожица Карлайл трябваше да замине с „Утринна звезда“.
— Не искаше да се връща в Англия. Каза, че се влюбила в Ямайка. Надяваше се да си намери място като гувернантка в някое английско семейство.
Софи нямаше нужда да се връща в Англия, за да си търси белята, помисли Крис, белята я беше намерила.
Извръщайки се рязко, той излезе от странноприемницата. Ако искаше да пресрещне Ригби, преди да е стигнал до плантацията си, нямаше никакво време за губене.
Софи се свиваше в ъгъла на каретата на сър Оскар, злобната му усмивка превръщаше вътрешностите й в желе. От всички кораби, където би могла да се скрие, защо беше избрала точно този, който пътуваше за Ямайка? Макар да си спомняше, че Рейфърд й беше казал, че сър Оскар притежава плантация в Западна Индия, не беше споменавал Ямайка. Какъв жесток обрат на съдбата.
Изведнъж сър Оскар се засмя — не особено успокояващ звук.
— Хубавото идва при този, който чака. Ти си последният човек, когото бих очаквал да видя на Ямайка, но все пак гледката е добре дошла. Небрежността, която си допуснала, че си оставила кожата си да почернее, подейства в моя полза. Не ми беше трудно да убедя Лъдлоу, че си избягала робиня.
Той смъкна бонето й и прокара ръце през гъстата й черна коса. Тя се дръпна.
— Не ме докосвайте!
— Ще направя нещо много повече от това, да те докосвам, Софи. Ще те прикова към леглото си и ще те държа там, докато не ти се наситя.
Той посегна и я притегли към себе си. Софи извика, когато той стисна главата й с дебелите си ръце и се опита да я целуне. Силата му, далеч надвишаваща нейната, я надви. Но Софи не беше готова да стане негова жертва. Затискайки устната му между зъбите си, тя я захапа здраво.
Сър Оскар издаде бълбукащ звук дълбоко в гърлото си и я отметна назад.
— Кучка! Ще си платиш за това.
Вдига ръка, като че ли с намерението да я удари. Но преди да нанесе удара, каретата спря рязко и вратата се отвори. Ригби се озова издърпан навън и бутнат грубо на земята. Софи нададе радостен вик.
— Крис! Слава богу.
6
С лице, изкривено в маска на ярост, Крис се извиси над Ригби, който лежеше проснат неелегантно в праха. Двамата роби на Ригби стояха нерешително отстрани, не смеейки да направят нищо, за да помогнат на господаря си. Нападението над бял човек би могло да означава смъртта им.
— Кой сте вие? — изфуча Ригби.
— Най-лошият ви кошмар — изръмжа Крис. — Ако сте наранили Софи…
— Добре съм, Крис — обади се Софи от вътрешността на каретата.
Ригби се надигна и се изтупа от праха.
— Който и да сте, нямате право да се месите. Селена е моя робиня, моя собственост.
— Жената, която наричате Селена, е госпожица Софи Карлайл и вие го знаете много добре. Ако е имало някаква Селена, в което сериозно се съмнявам, Софи няма нищо общо е нея.
Софи излезе от каретата.
— Сър Оскар знае коя съм, Крис.
— Тогава защо… — Объркан, Крис поклати глава. — Нищо не разбирам. Защо Ригби е казал на Лъдлоу, че си негова избягала робиня?
— Ще ти обясня всичко, Крис. Само ме отведи далече оттук — помоли го Софи.
Крис обърна навъсеното си лице към Ригби.
— Аз съм капитан Радклиф. Госпожица Карлайл пристигна в Ямайка на борда на моя кораб. Тя е толкова робиня, колкото съм и аз. Ако я безпокоите отново, ще ви преследвам с пълната сила на закона.
— Капитан Радклиф — изсумтя презрително Ригби. — Не сте ли новият собственик на Сънсет Хил? Разбрах, че сте спечелили плантацията на комар.
— Точно така.
— Комарджия — изсмя се Ригби. — Нямате власт да поставяте под съмнение правата ми върху тази жена. Тя ми принадлежи.
Крис изгледа Софи с вдигната вежда.
— Истина ли е това, Софи? Принадлежиш ли на този човек? Да не би случайно да си омъжена за него?
— Омъжена! За това извратено създание? Не и в този живот, а и в който и да било друг.
Хващайки реверите на Ригби, Крис го разтърси грубо и го притисна до каретата.
— Внимавайте, Ригби. Не ме интересува защо смятате, че имате права над Софи, но няма да ви огрее.
— Имам доказателство, че съм купил Селена преди посещението си в Англия — извика Ригби, очевидно изпаднал в отчаяние.
— Как ли пък не! Аз пък имам цял екипаж, който ще свидетелства, че е пътувала на борда на „Безстрашни“.
Ригби се усмихна.
— Знам, че корабът ви е напуснал пристанището преди известно време. Трудно ще ви бъде да докажете каквото и да било.
Темпераментът на Крис щеше всеки момент да избухне.
— Вдигни си полата, Софи. Покажи му краката си.
— Какво?
— Чу ме. Единственият начин да му докажеш, че не си мулатка, е да види бяла кожа по тебе. Краката ще свършат работа. Но не по-високо от коляното, ако обичаш.