Устата на Софи се изпъна.
— Няма да се върна в Англия.
— А аз казвам, че ще се върнеш. Но докато не пристигне друг кораб в пристанището, ще останеш в Сънсет Хил като моя гостенка. Не можеш да останеш в странноприемницата, вече е опасно.
— Не можеш да ме накараш да се върна в Англия — възрази упорито Софи. — Трябва да има начин да си изкарвам издръжката в Ямайка.
Крис спря коня пред „Кралски герб“, слезе и свали Софи от седлото. Вгледа се в нея, но усмивката му не беше ни най-малко успокояваща.
— О, има начин, но се съмнявам, че ще ти хареса.
Тя нямаше намерение да пита какво иска да каже Крис. Беше живяла с Рейфърд твърде дълго, за да не й е известно.
— Никога няма да направя това, за да си изкарвам издръжката.
— Ще поговорим по този въпрос по-късно.
С ръка на кръста й той я насочи към странноприемницата. След няколко стъпки тя спря.
— Виж, Катина излиза оттам! Катина! извика я тя. — Къде отиваш?
Младата цветнокожа спря, видя Софи и нададе радостен вик.
— Господарке, вие сте добре! Надявах се, че капитанът ще ви намери.
Софи забеляза кошницата, която Катина носеше на главата си, и повтори въпроса:
— Къде отиваш?
Катина отказа да срещне погледа на Софи.
— Вече не работя в „Кралски герб“, господарке. Господарят Лъдлоу каза, че съм била много дръзка, и ме изгони. Родителите ми остаряват и имат нужда от помощта ми, затова скоро трябва да си намеря работа.
— О, Катина, толкова съжалявам — изрече съчувствено Софи. — Животът е толкова несправедлив. Бих искала да можех да те наема, но още не мога да си намеря работа.
Крис се прокашля.
— Всъщност, Катина, аз търся да наема свободни цветнокожи да работят в плантацията ми. Имам нужда от икономка. Вече имам готвачка, затова в задълженията ти няма да влиза готвенето. А и можеш да бъдеш лична камериерка на госпожица Карлайл, докато ми гостува в Сънсет Хил.
Софи отправи грейнал поглед към Крис.
— Ще го направиш ли?
— Нали точно това казах? Ако предложението ми ти харесва, Катина, можем да обсъдим заплатата.
Сълзи избликнаха в кафявите очи на Катина.
— Вие сте светец, господарю. Ще приема каквато заплата сметнете за справедлива.
Когато Крис изрече сумата, очите на Катина се разшириха. Тогава тя падна на колене, хвана ръката му и я поднесе към челото си. Засрамен, Крис я изправи и я побутна към Софи.
— Ще ви чакам тук навън, Катина, докато помогнеш на Софи да си събере нещата. После ще отидем при корабния агент да й купим билет за следващия кораб за Англия.
— Няма да замина, Крис — настоя Софи. — Спести си труда. — Тя се извърна. — Ела, Катина.
Сложил ръце на кръста, Крис ги загледа как влизат в странноприемницата. Какво, в името на бога, щеше да прави със Софи? Каквато си беше упорита, той се съмняваше, че тя ще промени намерението си относно връщането в Англия. И докато не му кажеше цялата истина за бягството си от Лондон, нямаше да я качи насила на никой кораб.
Беше сгрешил, като не беше настоявал да разбере от каква опасност е избягала тя. Сега, след като белята я беше застигнала, вече не можеше да игнорира положението. Поклати глава. Какви бяха шансовете Софи да срещне Ригби, от когото имаше основание да се страхува, тук, в Ямайка?
— Капитан Радклиф, изглеждате разстроен.
Крис поздрави мъжа, който се беше спрял пред него. Познаваше лорд Честър; той беше най-близкият му съсед и собственик на имението „Орхидея“.
— Лорд Честър, не ви видях. Простете разсеяността ми. Честър се наведе напред.
— Чухте ли какво е станало в „Кралски герб“ днес? Робинята Селена трябва да е била добра актриса, за да измами и вас, и Лъдлоу. Ужасих се, само като си помисля, че смятахме да я наемем като гувернантка.
— Неправилно са ви осведомили, Честър — обясни Крис.
— Госпожица Карлайл е истинска англичанка и моя гостенка в Сънсет Хил. Тя е робиня толкова, колкото съм и аз.
Сега беше ред на Честър да се смае.
— Лъдлоу каза, че пристигнала в странноприемницата без придружителка и че вие сте казали, че е пътувала на борда на „Безстрашни“. Доста странно.
Крис стисна зъби. Клюката беше една и съща из цял свят. Не й трябваше много време, за да се пръсне, особено ако се отнасяше за невинна млада жена. А Крис знаеше по-добре от когото и да било, че Софи е непокътната.
Следващите му думи изненадаха дори самия него. Дяволът трябва да го беше подтикнал — не можа да се сети за друга причина.
— Госпожица Карлайл е моя годеница. Тя ще живее в Сънсет Хил до сватбата ни. Току-що наех икономка, за да има още една жена в къщата освен готвачката.
Лицето на Честър грейна.
— Сватба! Прекрасно! Съпругата ми ще бъде възхитена да чуе това. Толкова малко приятни неща се случват напоследък, с всичките тези затруднения около робите. — Той тупна Крис по гърба. — Поздравления, стари приятелю. Кога да очакваме поканата?