— Вие първи ще разберете — обеща предпазливо Крис.
— Отлично. Сега имам да ви кажа нещо важно. Тъй като сте нов на острова, трябва да знаете, че Сам Шарп, когото наричат Татенцето, самопровъзгласилият се проповедник и водач на мароните, подстрекава към пасивно неподчинение. Видели са го в плантацията на господин Хъмбарт да разговаря с робите. Така става, когато робите се образоват.
— Не очаквам никакви смутове в Сънсет Хил, лорд Честър — отвърна Крис. — Смятам да освободя робите си и да им плащам заплата.
— Какво? Проклятие, човече, ще патите, ако освободите робите си. Имаме нужда от тях, за да обработват земите ни. Ще съжалявате, че сте се отделили от нас, останалите собственици. Ако бях на ваше място, щях два пъти да си помисля, преди да действам безразсъдно.
— Вече съм размислил и съм взел решение. Документите са подготвени.
— Добре, не казвайте, че не съм ви предупредил. Сега трябва да вървя. Имам да върша още работа, преди да се върна у дома. Надявам се скоро да се запознаем е годеницата ви. Знам, че Агата ще бъде възхитена да се запознае с нея.
Високият, изискан мъж на средна възраст, кимна приятелски и се отдалечи. Крис се загледа след него, зашеметен от собствената си глупост. Не защото беше обявил, че ще освободи робите си, а защото беше обявил Софи за своя годеница.
Какво, по дяволите, щеше да прави сега?
Нямаше време да мисли, защото Софи и Катина излязоха от странноприемницата. Софи беше нахлупила боне с широка периферия и носеше чадър.
— Казах ти, че нямам много багаж — обясни тя. — Нямах куфар, така че Катина сложи нещата ми в кошницата си.
Крис се вгледа в лицето й.
— Сигурна ли си, че Ригби не ти е направил нищо?
Софи поклати отрицателно глава.
— Не, не е, но съм сигурна, че щеше да го направи. Благодаря ти отново, Крис.
— Не бих му позволил да ти причини болка, Софи. — Той почеса глава с озадачено изражение. — Не помислих как ще отведа тебе и Катина в Сънсет Хил. Нямам карета. Ако нямаш нищо против, Софи, мога да те взема на коня си, а да изпратя Мъндо с фургона за Катина.
Ако тя няма нищо против — отвърна Софи, — и аз нямам нищо против.
— За мене е добре, капитане — каза Катина. — Ще чакам при родителите си. Те ще искат да знаят къде е новата ми работа и къде могат да ме намерят, ако потрябва.
— Значи въпросът е уреден — заключи Крис.
Обхвана тънката талия на Софи и я настани на коня си, а после се качи зад нея.
— Къде да те намери Мъндо, Катина? — запита той, докато се настаняваше на седлото.
— Ще чакам в колибата на родителите си зад рибарницата.
Крис кимна, повеждайки коня си по Кинг Стрийт. Когато стигна края на улицата, се насочи на север.
— За колко време ще стигнем до плантацията ти? — запита Софи.
— Един час или почти. Атлас носи двама души, затова не искам да го преуморявам в тази горещина.
— Можех да изчакам фургона с Катина.
Крис поклати глава.
— Не, не ти вярвам. Белята като че ли върви по петите ти. Искам да знам какво е станало в Лондон, че да побегнеш посред нощ.
— Нали не възразяваш, ако изчакаме, докато стигнем в Сънсет Хил? Срещата със сър Оскар ме разстрои. Това, което се опита да ми причини, беше отвратително. Можеш да бъдеш сигурен, че ще нося боне и чадър винаги щом излизам на слънце. Нямах представа, че кожата ми ще почернее толкова много. Не е за чудене, че господин Лъдлоу се държеше толкова странно, когато ме видя за първи път.
— Предупреждавах те — напомни й Крис.
Софи изправи гръб, опитвайки се да не докосва никаква част от тялото на Крис, но това се оказа невъзможна задача. Топлината на тялото му, силната му ръка, която я обгръщаше, докато той държеше юздите, я караха особено ясно да го усеща като мъж. Мъж, когото не беше забравила седем дълги години.
— Невъзможно е — измънка тя.
— Какво казваш?
— Трудно е да яздим двама — поясни тя.
— За кого?
Софи стисна зъби. Този мъж наистина ли беше безчувствен? Не знаеше ли колко й е трудно?
— За коня ти.
— Атлас може да носи двама. Отпусни се, имаме още много път.
Как да се отпусне, когато бедрата на Крис се притискаха до нея и ръцете му обгръщаха? Макар че такава интимност може би не го безпокоеше, тя не можеше да я понесе. Знаеше, че Крис й е сърдит, но за нищо на света не можеше да разбере защо я отвежда в Сънсет Хил.
— Трябваше да те оставя в Кингстън да се грижиш сама за себе си — изръмжа той, сякаш прочел мислите и.
— Защо не го направи?