— Ти си прекалено непредсказуема, за да те остави човек сама. Не очаквах, че ще останеш в Кингстън, вместо да отплаваш е „Утринна звезда“.
— Ще ти върна парите, които даде за билета ми. Помолих да ми ги върнат и ги получих. Мислех, че ще мога да ги използвам, за да се установя в Кингстън. Не мога да се върна у дома, Крис. Щом ти обясня, ще разбереш.
— Избягала си от Англия заради Ригби, нали?
Тя се извърна, за да го погледне.
— Отчасти. Като го видях в Кингстън, това беше ужасен шок за мене. Сигурно съдбата ми се подиграва.
Крис се изсмя горчиво.
— Не, Софи, аз съм онзи, на когото съдбата се подиграва.
Внезапно тя нададе възхитен вик.
— О, виж! Цветя. Цели полета с цветя. Какви са? Никога не съм виждала такива.
— Орхидеи. Тук растат в диво състояние.
След малко тя започна да се отпуска под обедното слънце. Никога не беше се подлагала на такава силна горещина. Въпреки най-добрите й намерения, гърбът й се отпусна и се долепи до гърдите на Крис. Миг по-късно главата й клюмна и тя заспа.
Крис изстена почти безмълвно. Изтезанието никога не беше му се струвало толкова сладко. Бедрата му изтръпваха там, където се докосваха до Софи, а ръцете му трепереха от желанието да я привлекат още по-плътно към гърдите му. Беше се втвърдил още откакто я беше настанил на седлото пред себе си.
Крис не искаше да изпитва такива чувства към Софи. Не искаше да я желае. Присъствието й в дома му щеше да бъде много мъчително за него; трябваше да я убеди да се върне в Англия. Животът му беше достатъчно усложнен и без тя да му мъти водата. Ако искаше да осъществи плана да освободи робите си, със сигурност щеше да си спечели много врагове.
Отминаха един ленив завой на пътя и Сънсет Хил се появи пред тях. Софи още спеше, когато Крис поведе Атлас през портата. Тя се събуди, когато Каспър дотича, за да поеме юздите.
— Госпожице Карлайл! Мислех, че сте заминали от Кингстън е „Утринна звезда“.
Крис слезе и я свали на земята.
— Май госпожица Карлайл е пожелала да остане в Кингстън. Каспър грейна.
— Истина ли, госпожице? Ще останете ли в Сънсет Хил с нас?
Софи премига.
— Каспър, хубаво е, че те виждам отново. Няма да остана дълго. Търся си работа.
Крис я поведе към къщата.
— Ще намериш, че вътре е много по-хладно. Горещината сигурно изглежда задушаваща за човек, несвикнал на тропически климат. Сигурен съм, че Чандра ще ти предложи нещо студено да пиене.
— Капитане, върнахте се! — Мъндо, тъмнокож мускулест мъж, дотича при Крис със загрижено лице. — Като не се върнахте, когато ви чакахме, помислих, че ви се е случило нещо. Тъкмо бях тръгнал да събирам хора, за да ви търсим.
— Добре съм, Мъндо. Задържаха ме, това е всичко. Доведох гостенка. Госпожица Карлайл ще ни гостува за малко. Наех и икономка. Трябва да се върнеш в Кингстън с фургона и да доведеш Катина. Ще я намериш в дома на родителите й зад рибния магазин.
— Тръгвам веднага, капитане.
— Мъндо изглежда интелигентен — забеляза Софи, когато Крис я поведе нагоре по стълбите към широката веранда, която обикаляше целия втори етаж на двуетажната къща.
Високите до тавана прозорци с капаци, широко отворени, за да пропускат вътре бриза, и белите перденца, трептящи пред тях, я накараха да се почувства така, сякаш си е дошла у дома.
— Той е получил образование — отвърна Крис. — Освободих го веднага щом поех Сънсет Хил. Сега е на заплата при мене. Много разчитам на него за всекидневното управление на плантацията. Както можеш да отгатнеш, не знам много за отглеждането на захарна тръстика и за дестилирането на ром, но се уча бързо.
Той отвори вратата и я покани да влезе вътре. Тя пристъпи в просторното фоайе, смаяна от всичко видяно дотук. Хвърли бегъл поглед към приемната, докато Крис я въвеждаше в кабинета, който му служеше и за библиотека, и я настаняваше да седне. Един прислужник се появи почти моментално.
— Чуба, моля те, кажи на Чандра да приготви нещо разхладително за гостенката ни и да го донесе. Искам да говоря с нея.
— Тъй вярно, капитане — отговори Чуба.
— И той ли е свободен? — запита Софи.
— Още не, но скоро ще бъде, както и Чандра.
— Домът ти е много хубав, Крис.
— Не беше, когато го видях за първи път. Ремонтиран е основно, докато бях в Англия. Повечето мебели са докарани оттам. За съжаление, предишният собственик повече се е интересувал от хазарт и пиене, отколкото от управлението на плантацията. Нямаше нужда от този доход, затова беше занемарил Сънсет Хил заради други неща. Надявам се да променя всичко това.
На вратата се почука дискретно.
— Влез, Чандра.
Ниска, пълничка жена с грейнало в усмивка лице влезе в стаята с поднос, на който се виждаха кана и чаши.