— Искали сте да ме видите, господарю?
— Моля те, Чандра, казвай ми „капитане“. Не ми е удобно да ме наричат „господарю“.
Кожата на Чандра беше гладка като коприна и с цвета на богато кафе. Тя кимна с обвитата си в тюрбан глава и остави подноса на близката масичка. После се обърна към Софи, широко отворила черните си очи, пълни с любопитство.
— Госпожица Карлайл ще ни погостува, Чандра. Мисля, че ще й хареса стаята в предната част на къщата. Гледа към залива, а изгледът е възхитителен.
Чандра се усмихна срамежливо на Софи.
— Добре дошла в Сънсет Хил, господарке. Стаята ви ще бъде готова след малко. Докато чакате, пийнете лимонада и хапнете прясно опечен кейк.
Тя се обърна, за да излезе.
— Чакай малко, Чандра. Имаш достатъчно задължения, така че наех икономка. Катина ще бъде и лична камериерка на госпожица Карлайл. Пратих Мъндо в Кингстън да я доведе.
— Време беше — каза Чандра и дързостта й изненада Софи. — Имате нужда някой да се заеме, да направи тази стара къща истински дом. Старият господар нехаеше какво ще стане със Сънсет Хил, но вие не сте като него.
— Аз не съм безразличен, Чандра. Ако мога да постигна своето, Сънсет Хил ще стане дом за всички ни. По-късно ще наема още хора, но засега се надявам ти и Катина да вършите работата тук.
— Хм! Не виждам защо не. Стига тя да не ми се меси в готвенето, аз няма да й се меся в нейните работи.
Софи се усмихна, когато Чандра излезе от стаята.
— Изненадана съм, че не укори прислужницата си за дързостта й.
— Чандра винаги каква каквото мисли. Намирам това за освежително. Колкото до другите прислужници в къщата, имаме само Чуба. Полските работници рядко имат причина да идват в къщата или да си изказват мнението за каквото и да било. През по-голямата част от живота си са били потискани. Надявам се да променя това в Сънсет Хил.
Крис наля две чаши лимонада и подаде едната на Софи. Тя отпи дълга, освежителна глътка.
— Прекрасно — изрече, докато си вземаше голямо парче джинджифилов кейк.
Чу как Крис въздъхва и вдигна поглед към него. Той стоеше пред нея, кръстосал ръце на гърдите си, прекалено красив, за да я остави спокойна, дори въпреки намръщеното си изражение.
— Нещо не е наред ли, Крис?
— Много неща. Вече няма за кога да отлагаш този разговор. Разкажи ми всичко, Софи, и започни от самото начало.
Тя пресуши чашата си и я върна на подноса.
— Наистина съм уморена, Крис. Не може ли да почака? Горещината ме изтощи.
Хващайки я за раменете, той я накара да се изправи.
— Никакви извинения този път, Софи.
Тя вдигна поглед към него. Очите му обикновено сини като искрящите води на залива Кингстън, бяха станали черни като нощта. Тя се взря в устните му, отчаяно искайки да го целуне. Устните й се разтвориха. Тя ги навлажни с крайчеца на езика си.
Крис се втренчи в нея, забравил за миг какво я беше запитал. Тази жена е заплаха, помисли той. Не можеше да мисли, когато беше до нея. Дали не се опитваше да го омае с влажните си устни и замечтани очи? Е, нямаше да стане. Тя го беше привлякла веднъж в мрежата си, но нямаше да се случи втори път.
Крис почти загуби способността да мисли, когато езикът й се показа и тя навлажни устните си. Хитрините й бяха стари като Ева, помисли той. Но въпреки желязната сила на волята си започна да приближава глава към нейната. Преди да успее да се възпре, вече я целуваше. Целуваше я, както удавник гълта последната си глътка въздух. За да влоши положението, тя отвърна на целувката му, разтваряйки уста, за да пусне езика му. Имаше вкуса на рая. Той трябваше да спре сега. Главата му го знаеше, но всичко останало от него не обръщаше внимание на логиката.
Той искаше да спи със Софи.
Тялото му трепереше от страст. Искаше да се зарови дълбоко в устата й и повече да не изплува. Искаше да разкъса дрехите й, да я положи на пода и да я освободи от девствеността й. Никога преди не беше имал девица, никога не беше искал… досега.
Откъсвайки се от устните й, той я прихвана през талията, вдигна я и я сложи на бюрото. Тя премига изненадана.
— Какво правиш?
Той раздели коленете й и се настани между тях.
— Това, което исках да направя още когато те видях за първи път на борда на „Безстрашни“. Каквото се борех да не направя всеки ден оттогава. — Свеждайки поглед, той посегна към най-горното копче на корсажа й. — Ще се любя с тебе, а после ще ми кажеш всичко, което искам да знам.
— Крис…
Софи се дръпна. Пръстите му откопчаха следващото копче. Тя хвана ръката му; той я освободи и продължи с третото копче.
— Не сега, Софи. — Устата му намери отново нейната, облизвайки, целувайки, дразнейки, докато тя, с разлюлени сетива, не го сграбчи и не започна да отвръща на целувката му. Разяждана от непоносима горещина, Софи почувства как устата му се отделя от нейната и слиза надолу по шията към гърдите й. Той намери зърното й; тя потръпна, когато той го засмука.