Тя вероятно щеше да му позволи да продължи, ако той внезапно не беше я пуснал и не се беше отдръпнал.
— Проклятие, това е неприемливо! Не мога да позволя това да ми се случи отново. Убих най-добрия си приятел заради тебе. Защо се върна, за да ме измъчваш със спомени, които беше по-добре да останат забравени?
Събирайки краищата на корсажа, той закопча копчетата и я свали от бюрото.
— Чандра ще ти покаже стаята.
Извръщайки се рязко, той излезе. Софи грабна един свещник и го метна след него. Той се удари във вратата и падна на пода.
7
Софи стоеше на балкона пред спалнята, която Крис й беше отредил, и се взираше над върховете на високите дървета към залива Кингстън, блестящ като диамант под палещото слънце. Чандра я беше довела тук от кабинета след внезапното излизане на Крис. Изгледът от просторната стая беше впечатляващ, точно както Крис беше казал.
Колкото и да й се искаше да остане в Сънсет Хил, Софи знаеше, че не е възможно. Не и докато Крис я държеше отговорна за смъртта на Дезмънд.
Беше объркана. Ако Крис изпитваше неприязън към нея, защо се беше опитал да я съблазни? Той я желаеше; беше почувствала желанието в целувките му, беше усетила как тялото му се изпълва с желание. Но той беше намерил сили да й устои.
Тя усещаше, че няма друг избор, освен да напусне дома му веднага щом си намери работа. Не можеше да позволи на чувствата си да се ангажират повече, отколкото вече бяха, защото той имаше силата да я унищожи.
Тя още гледаше към залива, премисляйки възможностите за бъдещето си, когато Катина дойде при нея.
— Капитанът каза да ви кажа, че вечерята ще бъде сервирана точно в седем часа — изрече тя. — Ако огладнеете преди това, ще помоля готвачката да ви направя нещо леко за хапване.
— Благодаря, Катина, но мога да изчакам вечерята. Катина излезе при нея на балкона.
— О, господарке, колко е красиво! Вие сте щастлива жена. Вижда се, че капитанът се интересува от вас.
Софи се засмя горчиво.
— Погрешно си изтълкувала положението. — Тя се обърна към стаята. — Бих искала да си почина, Катина. Защо не отидеш в кухнята да се запознаеш с Чандра? Сигурна съм, че двете ще се разбирате чудесно.
— Само ще окача роклята ви най-напред, господарке. — Тя разгъна втората рокля на Софи. — Би трябвало да помолите капитана да ви купи нови дрехи, защото явно имате много малко. Има една много добра шивачка в Кингстън. Тя е свободна цветнокожа и знам, че с радост ще ви ушие някоя и друга нова дреха.
— Това, което имам, ми е достатъчно — отвърна малко рязко Софи.
Катина не се обиди от резкия й отговор.
— Ще взема роклята ви да я изгладя в кухнята. След като се запозная е Чандра, трябва да се явя пред капитана. Той ще ми каже какво трябва да върша в Сънсет Хил. Мога ли да направя нещо за вас, преди да тръгна?
— Не, благодаря, Катина, нямам нужда от нищо. Сама съм се справяла почти цял живот. Но можеш да ми донесеш леген с топла вода, когато се върнеш. Иска ми се да отмия праха от пътя, преди да сляза на вечеря.
Тя се изтегна на леглото, след като Катина излезе, и го намери толкова удобно, че скоро заспа.
Крис се разхождаше из кабинета си, докато чакаше Катина. Това, което едва не бяха направили двамата със Софи преди малко, беше неприемливо. Защо тялото му не можеше да приеме, че любенето със Софи не е добра идея?
Да се люби със Софи.
Само като си помислеше за това, една част от тялото му веднага изискваше да й се обърне внимание. Какво не беше наред с него? Защо не можеше да се контролира, когато беше край нея? Трябваше да отиде в града колкото може по-скоро, за да я снабди с билет за Англия. Преди да замине, възнамеряваше да й даде достатъчно пари, за да живее, без да зависи от брат си.
Подраскване на вратата прекъсна мислите му.
— Влез.
Катина влезе и направи реверанс.
— А, Катина, чаках те. Сигурно искаш да знаеш какви са задълженията ти в Сънсет Хил.
— Да, господине. Ще се старая да ви се харесам.
Крис се усмихна.
— Няма да ти е трудно, Катина. Ще се грижиш за домакинството. Помолих две жени, които обикновено работят на полето, да идват всеки ден, за да чистят, разбира се, под твое ръководство.
— Разбирам — каза Катина.
— Бих искал да се грижиш за госпожица Карлайл. Тук няма друг, който би могъл.
— Тя ще остане ли в Сънсет Хил? — осмели се Катина.