— Божичко, не! Само временно. Нямам нищо друго за тебе засега, Катина; свободна си.
Когато тя не помръдна, той запита:
— Има ли още нещо, Катина?
Младата жена отвори уста, но бързо я затвори.
— Можеш да говориш свободно, Катина. Уважавам всичко, което моите служители ми казват.
— За госпожица Карлайл, капитане. Не е удобно.
Крис преброи до десет, преди да запита:
— Кое не е удобно?
— Госпожица Карлайл е дама, господине. Липсата на дрехи е… моля ви, простете ми… срамна. Тя дори няма фуста.
— Не знам много за женските дрехи.
— Ако ми позволите, капитане, мога да помогна. Знам за една шивачка в Кингстън, свободна цветнокожа, която би била благодарна да й се възложи работа. Тя има и платове, купени от собствения ви склад.
— Много добре, можеш да придружиш Софи до Кингстън, когато й е удобно, за да купи каквото й трябва.
Очевидно удовлетворена, Катина направи реверанс и остави Крис потънал в мрачно мълчание.
Въпреки нежеланието си той като че ли все повече и повече се обвързваше с живота на Софи. Беше я спасил от Ригби и току-що се беше съгласил да й купи дрехи. Тя трябваше отдавна да е на път към Англия, по дяволите! Но вместо това се намираше в дома му и го изкушаваше нетърпимо със съблазнителните си очи и неустоимата си уста.
Крис отиде към бюфета, наля си щедра доза ром собствено производство и седна да мисли с чашата в ръка. Отпи оценяваща глътка от течността, обмисляйки невъзможната ситуация, в която се беше озовал.
Софи се събуди от дрямката си освежена въпреки влажния ветрец, който духаше от отворения френски прозорец. Стана, провери часа по малкия часовник, поставен на една близка масичка, и видя, че е шест часът. Вечерята беше след един час.
Посегна към каната е вода. Точно когато я вдигна, за да налее вода в един леген, някой подраска на вратата.
Тя се отзова:
— Влез.
— Помислих, че може да искате да се изкъпете, господарке — каза Катина, влизайки в стаята. — Водата вече е стоплена и Чуба чака пред вратата с ваната.
Възхитена, Софи отвърна:
— Ти си цяло съкровище, Катина. Непременно кажи на Чуба да внесе ваната. Една баня е точно това, от което имам нужда.
Ваната беше внесена и напълнена с вода. Малко след това Софи влезе в топлата вода, натривайки кожата си със сапун, който миришеше прекрасно на жасмин. След като Катина изми и изплакна косата й, разгърна една голяма кърпа, за да се изсуши.
— Изгладих роклята ви, господарке — каза тя. — Ще ви помогна да се облечете, след като оправя косата ви. Ще искате да изглеждате добре тази вечер.
Макар че Софи не виждаше причина да иска да изглежда възможно най-добре, позволи на Катина да се занимае с косата й. Нищо, което би могла да направи, нямаше да порази Крис, тя си го знаеше. Видът й само му напомняше за трагедията, която се мъчеше да забрави.
В седем без две минути Софи беше облечена в светла зелена ленена рокля с квадратно деколте и висока талия, гарвановочерната й коса беше вдигната високо и събрана на темето. Тъй като нямаше фусти, роклята прилепваше по извивките на тялото й, но нищо не можеше да се направи. Поемайки си дълбоко дъх, тя слезе по стъпалата. Чуба я посрещна долу и я съпроводи до трапезарията. Крис и Каспър я очакваха.
— Каспър, колко добре изглеждаш — възкликна Софи. Момчето беше облякло за вечерята тъмнокафяви панталони, светлокафяв жакет и снежнобяла риза.
— И вие изглеждате прекрасно, госпожице — изрече плахо Каспър. — Много се радвам, че сте тук.
Софи се усмихна, но не каза нищо, осъзнавайки, че на Крис не му е толкова приятно, както на Каспър, да я вижда в Сънсет Хил. Каспър продължи да бъбри, докато Крис издърпваше стола й, за да я настани. Тя кимна с благодарност, опитвайки се да се съсредоточи върху Каспър вместо върху красивото лице на Крис и мускулестата му фигура, ясно очертана под бухналите панталони и кафявия жакет. Макар че дрехите му не можеха да бъдат описани като официално облекло за вечеря, изглеждаха съвсем естествени за неофициална вечеря в тропическа Ямайка.
Ако не беше момчешкият ентусиазъм на Каспър, вечерята щеше да бъде мрачна въпреки изключителната храна, която Чандра беше приготвила, за да им достави удоволствие. Вечерята се състоеше от пикантно пържено свинско и пържени патладжани, каквото Софи не беше яла досега, сладки картофи и различни зеленчуци. А за десерт Чандра беше направила разкошна пита, нещо като яйчен крем с карамелен сос.
Крис не каза почти нищо по време на вечерята, макар че от време на време поглеждаше намръщено към Софи. Тя нямаше представа за какво мисли той, но не трябваше да е гениална, за да отгатне, че би искал да я няма тук на тази маса.