— Нали нямате нищо против да се поразходя навън? — запита тя, след като се нахрани. — Толкова хубава вечер. Знам, че тук някъде трябва да има градина, защото във въздуха много мирише на цветя.
— Ще ви я покажа, госпожице — предложи Каспър. — Малко е обрасла с плевели, но пак е красива… ако харесвате такива неща.
— А ти не харесваш ли? — пошегува се Софи.
Каспър се изчерви.
— Цветята са за жените. Ние, мъжете, имаме да мислим за по-важни неща, нали, капитане?
На Софи й се стори, че Крис сподавя една усмивка, когато ъгълчетата на устата му се извиха нагоре.
— Наистина, момче, ние, мъжете, не се интересуваме толкова много от цветя и такива работи. Но ако не възразяваш, аз лично ще покажа градината на Софи, защото имаме да обсъждаме с нея нещо важно.
Разочарованието на Каспър беше така видимо, че Софи изрече:
— Някой друг път, Каспър. И ще ми бъде приятно да ме наричаш Софи.
Каспър погледна от нея към Крис, преди да кимне.
— И на мене ще ми бъде приятно. Лека нощ, Софи, капитане.
— Лека нощ, момче. Защо не прочетеш още една глава от книгата по география, която ти дадох? Четенето ти трябва да се усъвършенства, както и познанията ти за света.
— Тъй вярно, капитане — отвърна Каспър. Отдаде чест и се отдалечи.
— Каспър е възхитително момче — забеляза Софи. — Късметлия е, че има някой като тебе да се грижи за него.
— Аз съм късметлията, че го имам — отговори Крис и й предложи ръката си. — Готова ли си да се поразходим из градината?
Тя се стегна, подготвяйки се конфронтацията си е Крис. Моментът беше настъпил; вече не можеше да го отлага. Положи ръка върху неговата.
— Не мога да бъда по-готова.
Крис излезе заедно с нея през френския прозорец, който извеждаше на верандата, и двамата тръгнаха надолу по няколкото стъпала. Тревата под краката и беше гъста; поеха по една пътека, обрасла с цветя и бурени и обрамчена е високи палмови дървета, чиито листа се полюшваха под вятъра. Под светлината на пълната луна градината разкриваше красотата си, въпреки че джунглата се опитваше да нахлуе в нея.
— Така си представям рая — въздъхна замечтано Софи. — Никога не съм виждала такава блестяща нощ.
Крис я изгледа втренчено; красотата й вибрираше под лунната светлина.
— Имаш ли представа колко си красива?
Гласът му беше пресипнал и многозначително дълбок.
Софи не обърна внимание на комплимента, докато вървеше с една стъпка пред него. Крис не можеше да откъсне очи от нея. Тя се движеше, като че ли беше направена от сянка и мъгла, летейки като нежен бриз. Той разтърси глава, за да я прочисти от смущаващите мисли, и се изкашля. Две стъпки го приближиха до нея.
— Знаеш, че е време за отговори, нали, Софи?
— Предполагам, имаш право. Какво искаш да знаеш?
Той я отведе до скамейката под една палма и я настани да седне.
— Кажи ми всичко. Започни от самото начало.
— Отначало — повтори тя. — Много добре. Както знаеш, дуелът и смъртта на Дезмънд предизвикаха огромен скандал. В резултат доброто общество започна да ме отбягва. Държаха ме отговорна за дуела и трагичните му последици.
Крис кимна.
— Имаха основателна причина да те обвиняват.
Софи преглътна болката.
— Не беше резултатът, към който се стремях. Въпреки това, татко изчака няколко дни ти да ми предложиш брак, и когато не стана така, ме изпъди в провинцията. Беше убеден, че никой няма да поиска да се ожени за мене, а Рейфърд го подкрепяше.
— Колко време остана в провинцията?
— Върнах се в Лондон съвсем наскоро. Татко почина преди две години, а Рей проигра зестрата на съпругата си и малкото, което ни остави татко. Тогава реши, че аз трябва да се върна в Лондон и пак да се опитам да си намеря богат съпруг.
Тя си пое дълбоко дъх и продължи:
— Не исках да се връщам в Лондон. Бях в безопасност в провинцията, нали разбираш. Освен това, вече съм на двадесет и четири години и не мога да се състезавам с млади дебютантки. След няколко седмици Рейфърд разбра, че няма надежда да примамя богат съпруг, и реши да направи друго.
Тя замълча, взирайки се в стиснатите си юмруци, които почиваха в скута й.
— Продължавай. Какво стана после? Как се намеси Ригби?
Софи не искаше да си спомня за похотливата атака на Ригби или за коварството на заварения си брат.
— Продължавай, Софи. Дотук не си ми казала нищо, което да не съм отгатнал.
— Рей изгубил над петстотин лири от сър Оскар Ригби за малкото време, през което бяхме в Лондон. Сър Оскар си поискал парите, преди да се върне в Западна Индия, и заплашил да изпрати Рей в затвора за длъжници, ако не му ги върне.