Тя погледна към Крис.
— Сигурен ли си, че искаш да чуеш останалото?
— Напълно.
— Рей сключил сделка със сър Оскар. Продал на тоя подлец девствеността ми в замяна на неговите полици. Караше ме да угодя на сър Оскар, но аз отказах. Помислих, че всичко е свършило. Но на другата вечер Рей освободи прислугата, пуснал сър Оскар в къщата и излязъл. Нямах представа какво са намислили тези двама мошеници, докато сър Оскар не влезе в спалнята ми и не се опита да ме нападне.
— Копеле такова! — изръмжа Крис.
— Аз се борих, разбира се — продължи Софи. Направи пауза, припомняйки си онзи ужасен момент. — Излъгах го, че съм съгласна, и успях да го вържа за един стол. Облякох се бързо и побягнах. Той се отвърза и ме последва, но аз успях да го бутна по стълбите и го ударих с една ваза, макар че това не го спря за дълго. Избягах навън, а той ме подгони. По пътя успя да повика стражата. Бягах, но не можех да се отърва от него. Нямах представа къде се намирам, но се озовах край реката. Влязох в една кръчма, за да го отклоня, и разбрах, че има няколко кораба закотвени на кея Саугуърк. Излязох от кръчмата и намерих кея, но от всички кораби само „Безстрашни“ беше спуснал дъската за качване. Нямах представа, че е твоят кораб, когато се промъкнах на борда. Само исках да избягам от сър Оскар. Ако ме беше хванал, щях да свърша в Нюгейт… или още по-зле.
Тя погледна към Крис. Той се взираше някъде в пространството. Но изражението на лицето му не беше успокояващо. Тя си пое дълбоко дъх и изрече:
— Сега разбираш ли защо не искам да се връщам в Англия? Рейфърд е отчаян за пари; ще ме продаде отново на когото и да било, който му даде добра цена. Следващият може да успее там, където сър Оскар не успя.
— Къде смяташе да отидеш, когато избяга от къщата?
— Където и да било, само Рейфърд да не може да ме намери. Възнамерявах да си намеря работа, даже ако трябва да разнасям бира в най-долнопробния хан или да търкам подове. Не исках да завися от Рей. Ако и когато изгубя девствеността си, сама ще избера мъжа.
Крис вдигна поглед към нея, на лицето му се четеше емоция, която тя не успя да разгадае.
— Разбирам нежеланието ти да се върнеш в Англия, Софи, но…
— Но какво?
— Върни се още по-назад. Върни се седем години назад. Накарай ме да разбера защо ми каза, че ме обичаш, а после прие предложението на Дезмънд.
— Наистина те обичах, Крис.
— Не, не ме обичаше. Харесваше ти да имаш вниманието на двама мъже, да ни предизвикваш с греховните си очи и лъжливата си уста. Защо го нравеше?
Очите му като че ли молеха за честен отговор, но Софи се колебаеше. Каква полза? Той вече мислеше най-лошото за нея. Беше разбил сърцето й веднъж; тя нямаше да позволи това да се случи повторно.
— Може би наистина ми е харесвало да имам вниманието на двама красиви мъже — излъга тя. — Бях млада и да, глупава, и не виждах нищо лошо в това.
— Нищо лошо! — изфуча Крис. — Как, за бога, можеш да казваш, че не виждаш нищо лошо в смъртта на Дезмънд?
— Не казвам това, но не аз го убих — прошепна Софи — Сломеното изражение на Крис я накара да си пожелае да можеше да си вземе думите назад. Той се изправи рязко и се отдалечи.
Влезе в къщата, стигна до кабинета си и затръшна вратата зад себе си. Думите на Софи го бяха наранили дълбоко. Нито той, нито Дезмънд бяха имали намерение да се изпозастрелят един друг. Това беше просто спор между приятели за жена, която и двамата желаеха.
Крис се приближи към бюфета, сипа си щедра доза ром и се отпусна в едно удобно кресло. Какво да прави със Софи? След като беше изслушал историята й, беше разбрал защо не иска да се връща под настойничеството на заварения си брат. Но след това фиаско в странноприемницата с Ригби, не можеше и дума да става да си намери работа в Кингстън.
Потънал в собственото си нещастие, Крис се бореше да отстрани спомена за Дезмънд. Съдбата ли беше довела Софи на неговия кораб? Защо той още се интересуваше от нейното благополучие? Преди да разбере, вече беше пресушил първата чаша с ром и си беше налял втора. Алкохолът опари гърлото и стомаха му, но не облекчи дилемата му.
Нямаше представа колко време е минало, откакто беше оставил Софи в градината. По някое време по-късно я чу да влиза в къщата и да се качва в стаята си. Продължи да седи. И колкото повече седеше, толкова човече ром изпиваше, но алкохолът като че ли му въздействаше по странен начин. Гневът и болката, които беше изпитвал преди, полека се разсейваха, заменени от страст към жената, която беше причинила нещастието му.
Вътрешностите му горяха от желание да легне със Софи.
Софи усещаше, сякаш носи света на раменете си. Не беше имала намерение да нарани Крис. Беше го изчакала в градината да се върне, но когато той не се върна, тя реши да си легне. Сънят обаче бягаше от нея. Не беше ни най-малко уморена след дългата дрямка по-рано през деня. Освен това, беше прекалено горещо, за да може да се спи.