Беше оставила френския прозорец отворен, за да пусне ветреца в стаята, и усещаше как хладината докосва пламналата и като в треска кожа. Затвори очи, опитвайки се да призове съня, когато чу стъпки да спират пред вратата й и после да продължават.
Крис!
Стаята му наблизо ли беше? Тя не беше питала и още не беше имала време да разгледа къщата. Умът й започна да блуждае. Трябваше ли да напусне Сънсет Хил още утре? Очевидно Крис не искаше тя да се навърта наоколо му и да призовава болезнени спомени. Накрая умът й се умори и тя заспа.
Някакъв едва доловим шум я събуди. Тя се изправи в леглото. Звукът идваше от балкона. Видя една сянка да влиза през френския прозорец. Отвори уста да извика, но веднага я затвори, когато разпозна мускулестата фигура на Крис, осветена от ярката луна. Загледа го как се приближава — едър, опасен. Луната посребряваше косата му, лицето му изглеждаше строго под рязката й светлина. Долови мирис на сяра, когато един пламък блесна в газената лампа.
Премига от внезапната светлина и придърпа чаршафа до брадичката си.
— Какво искаш?
Той я изгледа странно, като че ли изненадан да се намери в нейната спалня.
— Дойдох да се извиня. Думите му бяха леко неясни.
Софи се взря в него.
— Ти си пиян.
Той поклати глава.
— Никога не прекалявам с пиенето. Вече не.
Софи не му повярва.
— Върви си.
— Не и преди да се извиня, че те оставих сама в градината снощи.
Той иска да се извини?
— Крис, късно е, не може ли да почака до утре?
— Да, може, но аз не мога.
Той се настани на ръба на леглото.
— Всичко, което каза, е истина. Аз държах пистолета, аз стрелях, но куршумът не трябваше да улучи Дезмънд.
— Знам, че ме държиш отговорна и че присъствието ми тук, в къщата ти, те кара да се чувстваш неудобно.
Крис прокара пръсти през косата си.
— Права си, Софи, наистина ме караш да се чувствам неудобно, но не точно така, както си мислиш. Изкушаваш ме въпреки най-добрите ми намерения. Не мога да вярвам на себе си, когато ти си наблизо, но и дума не може да става отново да се ангажирам с тебе.
Софи кимна.
— Ще напусна Сънсет Хил, но няма да се върна в Англия. — Тя докосна ръката му. Той замря, сякаш допирът й го възбунтува. Когато тя понечи да се отдръпне, той изпъшка и я притисна до себе си така силно, че тя едва дишаше. Тогава устата му плени нейната. Целувката му имаше вкуса на необуздана, незадоволена страст и Софи разбра, че тя е кипяла вътре в него през цялото време, непризната, неовъзмездена. Тогава езикът му се пъхна в устата й, дълбоко и още по-дълбоко. Тя усети вкуса на ром. Миг по-късно той лежеше до нея, без тя да разбере как се е случило.
Тя се опита да го избута. Като знаеше какви са чувствата му към нея, не можеше да му позволи да направи това. Ако той не я харесваше сега, щеше да я презира на сутринта. Колкото и да отричаше, тя знаеше, че той е пиян и щом изтрезнее, ще я обвини, че го е подвела.
Когато той направи пауза, за да си поеме дъх, тя се възползва, за да протестира.
— Крис, не искаш да го направиш.
— О, напротив, искам. — Той си пое дълбоко дъх. — Ухаеш на цветя. Макар че може да бъда прокълнат завинаги, Софи, имам нужда да бъда в тебе.
Думите му разколебаха съпротивата й. Тя беше мечтала за този момент още от първия ден, когато Крис беше влязъл в живота й. Сега ясно усещаше тялото му до своето, чувстваше как гърдите й се притискат до неговите, долавяше мъжествения му аромат, грубостта на кожата му. Изминалите години не бяха замъглили спомена за мъжа, в когото се беше влюбила.
Но тя не го искаше така. Той желаеше тялото й, но не се интересуваше какъв човек е тя. И все пак искаше да я накара да напусне Ямайка против собственото й желание.
Изведнъж тя осъзна едно ново мъчение. Крис беше смъкнал чаршафа и полека вдигаше нощницата й, оголвайки тялото й пред жадния си поглед. Рязък звук се изтръгна от гърлото му, когато обхвана вътрешната повърхност на бедрата й и ги раздели.
Тя едва не изскочи от кожата си, когато Крис я разтвори с палците си, оголвайки най-чувствителната част от нея. Полека и преднамерено той сведе глава. Преди Софи да осъзнае какви са намеренията му, тя почувства горещия му дъх да дразни интимната й плът.
— Крис, какво…
В мига, когато устните му я докоснаха, тя извика. Шокът я обездвижи, а туптящото усещане, което последва, я накара да се сгърчи от безименна наслада. Сърцевината й запулсира, уязвима, болезнена, трептяща от жажда, която не знаеше как да изрази. Когато той я докосна с език, тя изпъшка, инстинктивно извивайки се към него. Той сграбчи бедрата й, за да я задържи на място, докато изследваше девствените бездни на тялото й и езикът му обливаше е ласки всяка интимна вдлъбнатина.