Междувременно си беше създал друг проблем. Какво щеше да прави със Софи? Тя категорично отказваше да се върне в Англия и той не можеше да я обвинява. Може би с препоръка от него би могла да намери място за гувернантка в Спаниш Таун или Очо Риос. Той отхвърли тази възможност почти веднага. Не му се искаше да я оставя сама.
Върна се в къщата едва за вечеря. Работата му даваше възможност да държи ума и тялото си заети. Работеше трескаво следващите няколко дни, излизаше рано и се връщаше късно. Виждаше Софи само на вечеря и се оттегляше в кабинета си веднага след това. Нарочно избягваше рома и късните вечерни разходки. Отказваше да се ангажира отново е нея. Когато я беше видял при дебюта й, беше омагьосан от ангелската й красота и силния й дух, също като Дезмънд. Последното, което искаше сега, беше да падне отново в капана й. Парен каша духа, тази пословица съвършено отразяваше чувствата му.
Крис харесваше живота си точно както си беше. Имаше плантацията и спиртоварната, а жени, които да утоляват жаждата му, се намираха предостатъчно в Кингстън.
Въпреки че го отричаше, той не можеше да забрави колко добре беше усещал Софи в ръцете си, невинната й страст, изкусителния й аромат, начина, по който се гърчеше под него. Проклятие! Втвърдяваше се само като мислеше за нея. Желанието пулсираше из него. Топлина се набираше в слабините му. Потискайки страстта си, той обръщаше мислите си в друга посока.
Софи скучаеше. Имаше нужда от нещо друго освен Крис, върху което да се фокусира. В последните няколко дни времето беше горещо и изтощаващо. Нямаше много неща, които човек би могъл да прави в следобедната жега, освен да се прохлажда и да мисли. За съжаление, нейните мисли никога не се отклоняваха много от Крис.
Беше разбрала защо той се държи така хладно и отчуждено с нея. Страхуваше се от нея. Страхуваше се, че може да започне да изпитва чувства към нея. Ако искаше тя да си тръгне, защо просто не й каже, вместо да я оставя да тъне в неизвестност?
Когато Крис се върна рано един ден от полетата, Софи научи от Чуба, че ще дойдат гости. Тя седеше и четеше в приемната, когато чу гласове във фоайето. Не им обърна особено внимание, докато Крис и гостите му не влязоха в стаята.
Тъй като никакви гости не бяха пристигали в Сънсет Хил, откакто тя беше дошла, Софи, беше изненадана да види как Крис въвежда един мъж с изискан вид и една красива жена в приемната. Въпреки че лицето му беше намръщено, когато отправи поглед към нея, гостите изглеждаха очаровани да я видят.
— Доведох съпругата си, за да се запознае с годеницата ви — каза мъжът. — Могат да се опознаят, докато ние вършим работа.
Софи стана, видимо изумена. Годеница?
— А, ето я — каза жената. — Добре дошла в Ямайка, скъпа. Надявам се, ще ми позволите да ви помогна да планирате сватбата си. Един празник е точно това, от което имаме нужда, за да отвлечем мислите си от всички тези неприятности с робите.
— Не, сигурно гре…
— Софи, моля те, поздрави лорд и лейди Честър — намеси се Крис. — Милорд, милейди, запознайте се с госпожица Софи Карлайл.
Софи направи нерешителен реверанс, объркана от внезапния обрат на събитията. Какво, за бога, му имаше на Крис?
— Лорд и лейди Честър, приятно ми е да се запознаем.
— Моля ви, скъпа, наричайте ме Агата — каза лейди Честър.
— Ние, англичаните, сме сплотено общество на този остров и не винаги се придържаме към протокола.
— Сега, след като дамите се запознаха, можем да се оттеглим в кабинета ви и да се занимаем е деловите въпроси — каза лорд Честър. — Неспокойствието сред моите роби става смущаващо. Утре отивам при Умбли, за да разискваме ситуацията. Ние, съседите, трябва да се държим заедно.
Софи изгледа Крис е болка. Не й беше известно нищо за никакъв годеж. Не беше честно да остави семейство Честър да вярват, че е негова годеница. Но получи от него само едно вдигане на рамене. Сякаш я оставяше да се справя сама с лейди Честър.
— Ще кажа да донесат нещо освежително — каза Крис.
— Пожелавам ви приятни разговори — добави Честър — Сигурен съм, че вие, дамите, ще имате много да обсъждате планирането на сватбата и изобщо.
— Капитан Радклиф е толкова красив — възкликна лейди Честър. — Отдавна ли го познавате?
— Повече от седем години — отговори Софи.
— Разбирам защо ви е довел в Ямайка, за да се ожените. Това е съвършеното място за сватба. Някой от роднините ви ще присъства ли на церемонията?
— Нямам роднини. Родителите ми, виконт и виконтеса Карлайл, починаха преди няколко години.