Агата плесна с ръце.
— Значи сте от благородно потекло — колко хубаво! Не познавам много добре капитан Радклиф, но знам, че брат му е граф Стандиш. Имате ли братя или сестри?
— Не, милейди — отвърна Софи.
Не броеше Рейфърд, защото не бяха от една кръв, а и двамата й родители нямаха братя и сестри.
— Трябва да ми казвате Агата, нали се уговорихме? А аз ще ви казвам Софи. Такова прелестно име. Е, Софи, определихте ли дата за сватбата?
— М-м… не. Ние с Крис едва пристигнахме в Сънсет Хил. Още свикваме тук.
Подносът с чая пристигна, позволявайки на Софи няколко мига, в които да събере мислите си. Какво си мислеше Крис? Как можеше да оставя хората да смятат, че е негова годеница? Тя знаеше, че той няма намерение да се жени за жена, която предизвиква спомени, които по-скоро би желал да забрави. Можеше да я желае страстно, да му харесва да се люби е нея, но сърцето му не беше ангажирано по никакъв начин.
Над ръба на чашата си Софи наблюдаваше как лейди Честър отпива от чая и опитва кейка с глазура.
— Възхитително — възкликна тя. — Обичам децата си, но ми харесва от време на време да прекарвам по някой следобед и без тях.
— Имате деца?
— Да, две прекрасни момчета на шест и на осем години. — Тя остави чашата си и се наведе към Софи. — Кажете ми какъв беше този шум със сър Оскар Ригби в „Кралски герб“? Защо търсехте място за гувернантка? Умирам от любопитство.
Макар че Софи беше очаквала въпроса, още не беше готова за него.
— Сгрешена самоличност. — Тя протегна ръка. — Както виждате, почернявам много лесно и сър Оскар ме взе за… друга жена. Колкото до мястото за гувернантка, исках да се издържам сама, докато двамата с Крис бъдем готови да се оженим. Той трябва да учи много как се управлява плантация и аз не исках да му бъда в тежест.
Агата я изгледа скептично.
— Как е възможно изобщо да бъдете в тежест на годеника си? Това ми звучи доста мистериозно, ако ме питате.
Софи отпи още една глътка от чая, докато обмисляше отговора си. Облекчение се разля из нея, когато Крис и лорд Честър се върнаха в приемната.
— Желаете ли чай, господа? — запита Софи, благодарна за прекъсването.
Двамата мъже кимнаха утвърдително и тя им наля чай.
— Капитан Радклиф, ние със Софи обсъждахме това, че е търсила работа. Кълна се, бях изненадана.
Крис погледна към Софи, като че ли очаквайки я да отговори. Когато обаче тя си замълча, той прочисти гърлото си и изрече:
— Софи обича да бъде полезна. Както ще удостовери господин Лъдлоу, аз сложих край на нейното търсене доста бързо. Преместих я от „Кралски герб“ тук, за да я държа в безопасност, далече от мъже като Ригби.
— Срамувам се, че Ригби е един от нас — подкрепи го Честър. — Неща, които никой от нас не одобрява, се вършат в неговата плантация. Той малтретира робините си и кара робите да работят, докато не паднат от изтощение. Ако има въстание, неговата плантация първа ще бъде атакувана.
— О, божичко, Джон, наистина ли мислиш, че ще се стигне дотам? — възкликна Агата, притискайки ръка към гърлото си.
— Хайде, Агата, не се тревожи. Това е само предположение.
Агата стана рязко.
— Имам основания да се тревожа. Децата са сами у дома с прислужничките. Може би трябва да си тръгваме, — Тя се обърна към Софи. — Ще поговорим по приготовленията за сватбата малко по-късно, скъпа. Накарайте вашия красив капитан да ви доведе по-скоро в „Орхидея“.
— Ще ви съобщя какво са решили останалите собственици на плантации, Радклиф — каза лорд Честър, съпровождайки съпругата си към каретата.
— Всички тези приказки за въстание са сериозни, нали? — запита Софи, махайки за довиждане на семейство Честър.
— Няма да те лъжа. Достатъчно сериозно е, за да накара собствениците на плантации да се обединят, за да се защитават. Но се надявам, че няма да се стигне до такова нещо. Ако обаче стане така, Сънсет Хил ще бъде в безопасност, моите роби ще бъдат свободни, затова няма да имат причина да се бунтуват. Жилищата им се ремонтират. Исках моите хора да знаят, че вземам присърце интересите им. Надявам се да останат на работа срещу заплащане, след като ги освободя.
Крис се отвърна. Софи го спря, докосвайки ръката му.
— О, не, недей. Просто ми обясни защо семейство Честър вярват, че сме сгодени. Трябваше да им обясниш, вместо да ме оставяш да се оправям е въпросите на лейди Честър.
— Ела в кабинета — каза Крис. — Трябва да поговорим.
— Наистина трябва — отвърна тя, влизайки преди него в кабинета.
— Седни, Софи.
— Предпочитам да не сядам, благодаря.
— Както искаш. — Той се отдалечи от нея и изведнъж се обърна. — Казах, че си моя годеница, за да спася репутацията ти. Лорд Честър е чул за конфликта ти с Ригби и е повярвал на това, което му е казал ханджията за тебе. Осветлих го, но заради това бях принуден да му кажа, че си ми годеница.