Гняв обзе Софи.
— Принуден ли? Излъгал си го! Сега трябва да поправиш това положение.
— Няма какво да се поправя, Софи. Предполагам, че ще трябва да се оженим. Имаш избор. Или се омъжваш за мене, или се връщаш в Англия. Ако разтрогнем този фиктивен годеж, никога няма да си намериш работа тук. Живееш в дома ми, следователно се очаква сватба. Ако си заминеш, репутацията ти ще бъде съсипана.
— Хм, няма да е за пръв път. Освен това, и двамата знаем, че не искаш да се жениш за мене.
Крис вдигна рамене.
— Какво искам вече не е важно. Важното е какво очакват хората. Съдбата ни събра отново и трябва да извлечем най-доброто от това.
Софи се вгледа в лицето му.
— Това не означава, че трябва да се женим. Ти дори не ме харесваш.
— Както и да е, ти живееш в дома ми и аз нося отговорност за тебе. Ще се оженим, Софи, и то по-скоро рано, отколкото късно.
Тя не можеше да повярва. Крис наистина ли смяташе, че тя ще се съгласи, като знаеше, че той не я иска? Тя не би могла да понесе да го обича, да живее с него и любовта й да остане неудовлетворена.
— Не, Крис, няма да се омъжа за мъж, който не ме иска.
— Не те искам ли? О, искам те, Софи. Не се съмнявай в това. Една нощ в леглото ти не ми беше достатъчна.
Думите му я зашеметиха, макар че не му повярва. Един мъж нямаше да я остави да чезне в скука, ако я желае. Нямаше да я игнорира или да отказва да поговори с нея на вечеря. Нямаше да отнася с презрение към нея и да се опитва да я отпрати.
Софи искаше да вярва, че Крис се интересува от нея. Господи, колко го искаше. Искаше да го целуне, да почувства устата му върху своята. Копнееше за неговото докосване, за сладките му ласки. Искаше той отново да се люби с нея, наистина го искаше.
Облиза внезапно пресъхналите си устни и се взря в очите му.
— Докажи ми, че ме искаш, Крис.
Отначало тя не мислеше, че той ще реагира. Но нещо като че ли избухна в него, когато ръцете му се плъзнаха в тъмните кичури на косата й и дръпнаха главата й назад, за да може устата му да плени нейната.
Целувката не беше нежна, но на Софи й беше все едно. Поне той показваше някакво чувство към нея, различно от апатия. Целуваше я жестоко, опустошаваше устата й с езика си, притискайки седалището й, за да я задържи плътно до себе си. Тя почувства набъбналия му член под панталоните и внезапно си спомни къде се намираха.
Издаде задавен звук дълбоко в гърлото си и се опита да го отблъсне. Той нерешително прекъсна целувката и я отмести от себе си, забил пръсти в раменете й.
— Още ли можеш да кажеш, че не те искам? — изсумтя той. — Никога не се съмнявай в това, Софи, наистина те искам и ще се оженим.
Тя не можеше да мисли, какво остава да говори. Усещаше устните си подути, плътта натъртена. Чувстваше се в неравновесие, разстроена. Можеше само да се взира в него с отворена уста. Той я пусна, извърна се и излезе от стаята.
Софи нямаше представа какво се е случило току-що. Защо Крис искаше да се ожени за нея, когато безброй пъти й беше казвал, че не я иска в живота си? Защо се интересуваше от репутацията й, когато беше помогнал да я съсипят?
Крис беше ядосан на себе си, но още повече на Софи. Грешка беше да говори за Софи и същевременно за брак пред лорд Честър, но нямаше да изпадне в това затруднено положение, ако тя не беше се промъкнала на борда на кораба му.
Казваше си, че женитбата със Софи не означаваше, че тя го интересува. Той имаше плантация и спиртоварна, които да управлява, роби, за които да се грижи. Софи не му беше необходима, за да станат животът или щастието му пълни.
Влезе в кабинета си и затръшна вратата. Отпусна се на едно кресло и се взря в купчината документи на бюрото, не можейки да се съсредоточи върху непосредствената си работа. Знаеше, че се самозаблуждава. В едно отношение наистина имаше нужда от Софи. Имаше нужда от тялото й до своето в леглото, плътно притисната до него. Имаше нужда от нейните целувки. Втвърдяваше се само като помислеше да се люби с нея. Щеше ли някога да има време, когато да не иска да бъде в нея?
За едно беше сигурен. Никога нямаше да позволи тя да узнае колко много има нужда от нея. От днес нататък, обеща си той, щеше да пази сърцето си и да остава емоционално дистанциран. Ако не го направеше, Софи щеше да го увие на пръста си, както беше направила преди седем години.
Няколко дни изминаха, без Крис да спомене повторно за брак пред Софи. Всъщност, той изглеждаше още по-дистанциран, отколкото обичайно. Тя беше толкова сигурна, че се отказал от идеята, че реши да го помоли да я заведе в града, за да пита господин Лъдлоу дали е получил отговор на запитванията й за гувернантското място.