Щом поръчаха шестте рокли, той каза:
— Ще оставя избора на бельо на тебе, Софи. Опитай се да не забравяш, че нямаш нужда от безброй фусти и стоманени корсети, които са последната мода в Англия. — Той се обърна, за да излезе. — Ако ме извините, дами, имам работа в Генералния щаб. Чакайте ме тук, докато се върна. Трябва да намерим обущар.
Пробите бяха жива мъка въпреки предвкусваното удоволствие от новите дрехи, Рейфърд беше поръчал първата й нова рокля от години насам, преди да се върнат в Лондон. Преди това тя беше подвивала подгъви, добавяла джувки и къдрички, беше правила всичко, за да заприличат старите й рокли на нови. Тъй като рядко беше излизала пред хора, Рейфърд не виждаше защо да попълва гардероба й.
Когато Уанда обяви, че има всичко необходимо, за да започне работа, Софи беше облекчена, че Крис още не се беше върнал. Щеше да има възможност да отиде при господин Лъдлоу в „Кралски герб“. Помоли Уанда да му каже, че ще го чака в странноприемницата, и тръгна заедно с Катина, оставяйки коня си, за да може Крис да го прибере.
— Капитанът ви каза да го чакате при шивачката — укори я Катина.
— Необходимо ми е да говоря с господин Лъдлоу и това е единствената ми възможност.
Катина цъкна неодобрително с език, но не каза нищо повече.
— Ето го господин Лъдлоу — каза Софи, когато видя ханджията.
— Госпожице Карлайл, колко хубаво е да ви видя отново. Чух, че ще се омъжвате за капитан Радклиф. Моите поздравления.
— Благодаря ви. Питах се дали имате вести от семейства, които искат да наемат английска гувернантка за децата си.
— Господарке! — ахна Катина. — Защо трябва да работите? Нали ще се омъжвате за капитана.
— Капитанът не може ли да ви осигури издръжката? — запита Лъдлоу.
— Годеницата ми няма нужда да работи и аз мога да й осигуря много добра издръжка, благодаря ви.
— Крис.
Софи се извърна, пребледнявайки, когато видя изражението на лицето на Крис. Той беше вбесен. Веждите му бяха събрани, очите — присвити.
— Трябваше да ме чакаш при шивачката — изрече той с все по-нарастващ гняв.
Беше сметнал, че тя се е примирила с брака им, така че защо ще пита за работа? По дяволите! Тя не знаеше ли, че той се опитва да направи каквото трябва? Беше загубил контрол над себе си и беше отнел девствеността й. Тъй като пред нея нямаше никакви други перспективи освен несигурно бъдеще в Англия, а и той я беше съсипал за другите мъже, тя нямаше друг избор, освен да се омъжи за него.
— Исках да говоря с господин Лъдлоу, преди да се върна в Сънсет Хил — отговори тя.
— Ще обсъдим това у дома. Ако искаш, можем да поканим Лъдлоу на сватбата. Ела, трябва да ти поръчаме обувки.
— Но…
— Софи — изрече той грубо, — казах, че е време да тръгваме.
— Много добре, щом настояваш.
Крис беше готов да избухне, докато гледаше как Софи излиза пред него от странноприемницата с високо вдигната глава и гордо изправени рамене. Тази жена не знаеше ли какво е страх? Да не би да искаше Ригби пак да я нападне? Когато Крис беше видял Ригби на излизане от Генералния щаб преди малко, сърцето му почти беше спряло. Беше довършил бързо работата си и се беше върнал почти тичешком у шивачката. Когато беше научил, че Софи е тръгнала въпреки заръката му, страхът за нейната безопасност го беше пронизал моментално.
После, когато беше влязъл в странноприемницата и я беше чул да пита за работа, страхът се беше превърнал в заслепяващ гняв. Въпреки че нямаше никакви други възможности, Софи не искаше да се омъжи за него. По-скоро би поела риска на едно несигурно бъдеще като гувернантка, отколкото да стане негова съпруга. Дотук беше с хубавите думи, които му беше шепнала на ухото преди седем години. Те не бяха означавали нищо… по-малко от нищо, както винаги си беше знаел.
— Конят ти е отвън — изръмжа Крис и кимна на Катина. — фургонът също.
Катина се качи във фургона при Мъндо, докато Крис настаняваше Софи на коня и, а после възсядаше Атлас. Гневът му продължи да кипи, докато поръчваха пантофи и обувки при обущаря и след това поеха обратния път към Сънсет Хил.
Когато стигнаха в имението, Крис заговори за първи път, откакто бяха излезли от Кингстън.
— В кабинета ми. Веднага!
Влезе като буря в къщата, очаквайки я да го последва.
— За какво е всичкото това, Крис? Защо се сърдиш толкова? Просто исках да попитам дали има някакви отговори на запитването ми за работа.
— Защо така се противиш на брака ни?
— Защото ти не го искаш.
— Никога не си ме обичала, нали?
Тя сведе очи.
— Това важно ли е сега?
— Няма никакво значение.
Ужасна лъжа. Разбира се, че имаше значение. Той не знаеше защо, но наистина беше така. Софи му обърна гръб.