Софи изстена и се изви срещу търсещите му устни и напиращите пръсти. Цялата гореше. Искаше да го докосва, да го гали, да вдъхва аромата му.
— Докосни ме — каза той, сякаш прочитайки мислите й.
Тя вдигна ръка към гърдите му, изследвайки кожата му, вкусвайки играта на мускулите над всяко ребро. Сетивата й оживяха. Нервите трептяха в очакване. Мускулите му се напрегнаха под нейното докосване. Стонът му я насърчи да отиде още по-далече. Тя прокара ръце по хълбоците му към твърдите кълба на седалището, притискайки го още повече към себе си.
Усещаше как членът му се притиска до бедрото й. Нервите й се изпънаха, а тялото омекна. Тя изскимтя смутено, когато Крис я обърна по корем, отмести обърканите й къдрици и близна тила й. После той прокара дълга, измъчваща пътека от целувки по гърба й, спирайки, за да погали стегнатите хълмчета на седалището й.
— Какво правиш? — запита тя, когато той я гризна игриво. Макар че й хареса това, което той направи, не знаеше накъде ще ги отведе.
— Не бързай — изръмжа Крис. — Няма да те нараня. Има много начини да се прави любов. Ще те науча на всички.
Раздалечи коленете й, така че седалището й да се надигне. Тя никога не се беше чувствала толкова незащитена и уязвима. Топлината му я изгаряше, когато той се притисна към нея. Наведе се над нея, целуна я по врата, по гърба, после хвана гърдите й с две ръце и започна да дразни зърната й. Тя се стегна, когато усети члена му да прониква в нея.
— Толкова си стегната — прошепна той. — Няма да боли този път, обещавам.
Той се плъзна в кадифените й гънки, изтръгна накъсан стон от гърлото й и я почувства как се отпуска. Вмъкна се изведнъж докрай. Тя беше гореща и влажна; Крис я усети как се разтяга, за да го приеме. Беше толкова хубаво, че той трябваше да се насили да остане неподвижен, за да не избухне в кулминация още в същия миг.
Софи изпъшка и притисна хълбоците си към него.
— Недей — предупреди я той. — Почакай да се стегна. Разбираш ли колко ми е хубаво?
— Надявам се, че е колкото и на мене.
Думите й го тласнаха към самия ръб. Извивайки хълбоци, той започна да се движи, навлизайки дълбоко, за да се отдръпне и да после отново да навлезе — все по-бързо и по-бързо. Кръвта бушуваше във вените му, докато той влизаше и излизаше от нея, стиснал ханша й, за да я задържи на място. Кулминацията му беше толкова близо, че той се уплаши да не би да се пръсне. Но стисна зъби и се сдържа.
— Крис…
Страстта й го подпали. Той вече не знаеше дали може да чака още.
— Хайде с мене, Софи. Искам те сега.
Очите й се разшириха, тялото й се стегна и тя изкрещя. Той погълна цялата сила на кулминацията й и я съедини със своята. Продължи да влиза и да излиза, докато треперенето й не престана и тя се отпусна като останала без кости под него. Тогава той се търкулна встрани и се отпусна до нея, дишайки тежко.
Отправи поглед към нея. Очите й бяха затворени; една сълза се изплъзна изпод клепача й и се търкулна по бузата й.
— Нараних ли те?
Тя поклати глава.
— Не физически.
Той се надигна на лакът и се вгледа внимателно в нея.
— Какво трябва да означава това?
— След смъртта на Дезмънд се отказах от брака. Но тайно се заклех, че ако някога намеря мъж, който да ме иска, ще бъде съюз по любов. Ти не ме обичаш, Крис.
Не можейки да отговори, не искайки да признае неизследвани усещания, Крис стана от леглото и започна да се облича. Вината не искаше да го пусне, макар да нямаше представа защо. Женеше се за Софи за нейно добро. Бракът им я спасяваше от злостните машинации на брат й, както и от мъже като Ригби. Крис нямаше нужда да я обича, за да се ожени за нея. Всичко, което се искаше от него, беше да се отнася добре с нея и да я закриля. Беше склонен да прави това.
— Мълчанието ти говори много за чувствата ти към мене — изхълца Софи.
— Много малко хора се женят по любов — отвърна той. — Имаш нужда от закрилата ми; защо това да не е достатъчно?
И тръгна към вратата.
— Крис, чакай!
Той се обърна.
— — Какво има?
Защо не ми позволяваш да си потърся работа? Ако излезе нещо в Спаниш Таун или Очо Риос, не виждам никаква причина да не приема мястото. Ще бъда достатъчно далече и никога повече няма да ме видиш.
— Остави това, Софи. Ако робите се разбунтуват, няма да бъдеш в безопасност никъде освен в Сънсет Хил. От днес моите роби са свободни. Единственият начин да останеш в дома ми, под моя закрила, е да станеш моя съпруга.
— Заради това ли отиде днес до Генералния щаб?
— Да. Подписах документите. Всичко е законно и задължително. Ще помоля Мъндо да свика събрание на полските работници и семействата им за тази вечер. Възнамерявам да ги помоля да останат като платени работници.