Крис се насили да мине край вратата на Софи, без да спре, но тя навярно беше чула стъпките му, защото отвори вратата.
— Крис, какво стана?
— Казах им, че са свободни.
— Как го приеха?
— Чуваш ли барабаните? Празнуват.
— Ще останат ли?
— Повечето от тях, надявам се. Подозирам, че някои ще се присъединят към мароните в планините. Свободата е главозамайващо преживяване; някои може и да не знаят как да се справят с нея.
— Ти си добър човек, Крисчън Радклиф.
Крис я изгледа втренчено.
— Убих най-добрия си приятел; повечето хора биха ме нарекли убиец. Лека нощ, Софи.
И той се отдалечи.
Поклащайки глава, Софи се прибра в стаята си и затвори вратата, болезнено осъзнавайки, че отминалите години не бяха излекували Крис. Смъртта на Дезмънд беше го оставила наранен и изпълнен с болка. Не беше простил нито на себе си, нито на нея, и по всяка вероятност това нямаше да се случи. Как можеше раните му да заздравеят, ако тя живее в дома му, за да му напомня за онзи трагичен ден?
Софи почти не виждаше Крис в следващите дни. Това беше активно време за плантаторите и като че ли винаги имаше нещо, което да ангажира вниманието му. Както беше предсказал, около две трети от освободените роби бяха останали да работят срещу заплащане, докато останалата една трета си отиде. Докато не бъдеха намерени и наети заместници, Крис оставаше е недостигаща работна ръка.
Лятото беше пристигнало е ожесточение. Почти нямаше разлика в дневните и нощните температури; непрекъснато беше горещо и влажно, което правеше съня невъзможен. Крис не споменаваше нищо за сватба и Софи не го притискаше. Но поради някаква необяснима причина той отказваше да я пусне да си иде. Не се беше опитвал и да се люби е нея отново. Тя съществуваше като във вакуум, чувстваше се нежелана и необичана. Раят не беше толкова хубав, когато нямаше е кого да го споделя.
Два дни по-късно Софи седеше на скамейката под прозореца и четеше книга, когато чу как Чуба въвежда посетител в къщата.
— Капитан Радклиф е в спиртоварната — чу го тя да казва. — Ще пратя някого да го доведе веднага. Моля, изчакайте го в приемната.
— Ще дойдат и други — каза посетителят. — Кажете на Радклиф да побърза; важно е.
Софи замръзна. Този глас! Тръгна да избяга, но беше твърде късно. Сър Оскар Ригби вече беше влязъл в стаята. Спря на място, когато я видя. Усмивката, която й отправи, не стигаше до очите му.
— Още си тук. Питах се, нали разбираш. Търсех да видя известие за сватба, но очевидно Радклиф няма намерение да се жени за курвата си.
— Какво правите тук? — залита Софи, стараейки се да игнорира оскърблението.
— Имам работа е Радклиф. Писа ли на брат си, откакто пристигна в Ямайка?
— Това не е ваша работа.
— Сега е. Аз му писах.
— Как смеете! — Тя погледна към вратата, питайки се колко време ще му трябва на Крис, за да се върне от спиртоварната.
— Моля да ме извините; имам работа другаде.
Вдигнала високо глава, тя мина покрай него. Ригби я хвана за ръката и я накара да застане с лице към него.
— Длъжница си ми, госпожичке. По един или друг начин ще те имам. Знам, че е прекалено да се надявам, че си непокътната, но това няма значение. Колдуел още има дълг към мене. Предполагаше се ти да го изплатиш с тялото си и имам сериозното намерение да си прибера дълга.
Софи се помъчи да се освободи от желязната хватка на Ригби.
— Наранявате ме. Пуснете ме.
— Чухте годеницата ми, пуснете я.
В гласа на Крис се долавяше заплаха. Софи беше сигурна, че би нанесъл сериозна вреда на Ригби, ако по-възрастният мъж не я беше пуснал.
— Какво правите тук, Ригби? Не ви ли предупредих да не досаждате на госпожица Карлайл?
— Не идвам при годеницата ви, а при вас — отвърна Ригби, изпращайки презрителен поглед към Софи. — Другите скоро ще дойдат.
— Другите? За какво става дума, Ригби?
„Другите“ пристигнаха, преди Ригби да беше успял да отговори на въпроса на Крис. Лорд Честър, лорд Умбли и господин Хъмбарт от съседните плантации бяха въведени в приемната.
— Господа — поздрави ги Крис. — На какво дължа това удоволствие?
— Трябва да поговорим, Радклиф — каза Честър.
— Това звучи сериозно.
— Сериозно е. Чухме, че сте освободили робите си.
— А — изрече Крис, — значи това било.
— Нямахте право! — нападна го Ригби.
Крис погледна към Софи.
— Преди да се оттеглиш, скъпа, бих искал да ти представя лорд Умбли и господин Хъмбарт. Вече познаваш другите двама господа. Умбли, Хъмбарт, това е госпожица Карлайл, моята годеница.
Софи усещаше кога я отпращат и веднага се оттегли.
Крис се убеди, че всички са седнали, преди да им предложи нещо освежително. Те приеха по една чашка ром, после се захванаха за работа.