— Това, което направихте, се отрази на всички ни — обвини го Честър. — Плантациите ни не могат да оцелеят без робски труд.
Крис преброи до десет, преди да отговори.
— Не съм съгласен. Не толерирам робството под никаква форма и послушах съвестта си.
— Колко от робите ви се съгласиха да работят срещу заплащане, след като им дадохте свобода? — запита Умбли.
— Около две трети.
— Две трета, пфу! — изригна Ригби. — Вие сте глупак, Радклиф. Сега е време за работа, с кого ще ги замените?
— Пуснах обяви в Кингстън за свободни цветнокожи, които да желаят да работят срещу заплащане.
— Явиха ли се желаещи? — запита Хъмбарт.
— Наех петима мъже точно вчера и очаквам да дойдат още.
— Това, което направихте, беше безотговорно — възрази Ригби. — Създадохте проблеми за всички плантатори. Слухът се пръсна. Нашите роби са неспокойни. Вълнуват се повече от всякога.
Крис вдигна рамене.
— Чия е вината? Ако се отнасяхте към робите си като към човешки същества, нямаше да има вълнения. Можехте да ги освободите, както направих е моите.
— Непоносимо копеле — измърмори Ригби.
— Няма да допусна това, Ригби — предупреди го Честър. — Дръжте си враждебността за вас. Никой от нас не одобрява това, което е направил капитан Радклиф, но трябва да го приемем.
— Няма да освободя моите роби — изрече упорито Ригби.
— И аз — подкрепи го Умбли.
— Плантацията ми трябва да издържа увеличаващо се семейство — добави Хъмбарт. — Няма да се справя без роби.
— Не мога да кажа на никого как да постъпва. Всеки трябва да живее със собствената си съвест.
— Красиви думи, но не съм съгласен — изфуча Ригби. — Вие сте лицемер, Радклиф. Това, че живеете с жена, която не ви е съпруга, не боде ли съвестта ви? Ако възнамерявахте да се ожените за госпожица Карлайл, досега да сте го направили.
— Вижте, Ригби — укори го Честър, — не можете да оскърбявате човека в собствения му дом.
— Само казвах това, което вие, останалите, сте твърде учтиви, за да изречете — оправда се Ригби.
— Отклонявате се — забеляза Умбли. — Дойдохме да говорим за робите, не за годеницата на капитана.
— Съгласен съм — вметна Хъмбарт.
— Господа — поде Крис, — няма какво повече да се обсъжда. Моите роби са освободени и край по въпроса.
— Капитан Радклиф има право, господа — съгласи се Честър. — Каквото е направено, направено е; нищо не може да го промени. Предлагам да се върнем по домовете си и да видим какво ще стане по-нататък. Може би с времето и ние ще намерим, че освобождаването на робите е умно решение.
Крис кимна.
— Благодаря, милорд. Не мислех, че простото ми решение ще вдигне такава буря.
— Не е толкова просто — измърмори Ригби. — Ще имаме неприятности, помнете ми думата.
— Съгласен съм — каза Крис. — Но това назрява от много време насам. Макар че отскоро притежавам плантацията, усещам бунта във въздуха. Затова побързах да освободя робите си. Исках да опазя Сънсет Хил.
— Ние можем да се справим с всичко, което направят робите — похвали се Ригби. — Въстанието е начин на живот в Ямайка, но нищо не е произлязло от това. В крайна сметка робите се връщат при белите си господари и животът продължава.
Мъжете станаха като по даден знак.
— Време е да тръгваме, капитане — каза Честър. — Съжалявам, че ви притеснихме. Всички сме разтревожени, но кой няма да се обезпокои? Имаме семейства, което да пазим.
— Разбирам — отвърна Крис.
— Годеницата ви не е дошла още да посети съпругата ми — продължи Честър. — Агата каза непременно да предам на госпожица Карлайл, че има желание да й помогне с планирането на сватбата. — Той изпрати строг поглед към Крис. — Ще има сватба, нали?
— Да. Мисля, че сватба през есента ще ми даде възможност да свикна окончателно тук и Софи да свикне с климата. Ямайските лета понякога са жестоки.
Честър и другите се сбогуваха, но Ригби се забави на вратата.
— Знам, че няма да се ожените за нея, Радклиф. Тя е добра за курва, но не и за съпруга. Знаете ли какво ще ви кажа. Ще ви освободя от нея. Кажете цената.
С лице, потъмняло като буреносен облак, Крис изрева:
— Вън! И повече не ми се мяркайте наоколо!
— Хайде де, Радклиф, не можете да обвинявате човек, че иска това, което му се дължи. Знаете ли какво. Дайте ми я за една седмица, за да разчистя дълга на Колдуел, а после можете да я имате, след като приключа с нея. — Той се наведе напред и зашепна: — Ще си остане между нас двамата. Няма нужда друг да знае.
Гняв избухна в Крис. Този мъж нямаше никакви морални принципи. Беше по-долен и от насекомо. Имаше само един начин да се справи е такъв негодник.