Стиснал здраво юмрук, той го стовари право в лицето на Ригби.
Зашеметен, Ригби се олюля и тупна на земята с пронизителен вой, когато кръвта шурна от носа му.
— Чуба! — изрева Крис. Слугата се появи веднага. — Придружи сър Оскар до каретата му и го изпрати.
Обръщайки се рязко, Крис се отдалечи. Ако беше останал още миг, щеше да изравни Ригби със земята и по дяволите последиците. За свое смущение видя Софи да стои във фоайето.
— Какво искаха тези мъже? — запита тя. — Какво ти каза Ригби, че толкова те ядоса?
— Влез в кабинета ми, там ще говорим. — тя влезе и той затвори вратата след себе си. — Седни, Софи. Искаш ли да пийнеш нещо?
Тя поклати отрицателно глава и се отпусна на едно кресло.
— Тези мъже са ядосани, защото си освободил робите, нали?
Крис кимна утвърдително.
— Направих това, което съвестта ми налагаше. Ако на тях не им харесва, това си е техен проблем. Но не за това исках да говоря с тебе. Какво ти каза Ригби в приемната, когато дойдох?
— Той не ме плаши, Крис.
— Не те питах това. Напрежението помежду ви почти можеше да се реже с нож. Ако не греша, беше те хванал за ръката.
— Много добре; опитваше се да ми попречи да изляза от стаята, каза, че бил писал на Рейфърд къде да ме намери.
Очите на Крис се присвиха.
— Какво друго?
Гняв проблясна в зелените очи на Софи.
— Каза, че щял да ме има. Аз не се съгласих.
— Така значи! — изръмжа Крис. — Несъмнено този човек е заплаха. Няма да посмее да те заплашва, след като се оженим. Утре ще посетим лейди Честър. Тя предложи да помогне с планирането на сватбата ни и ти ще приемеш предложението й. Сигурен съм, че може да се уреди скромно тържество. Да кажем, след четири седмици?
Софи се задъха.
— Искаш да се оженим след четири седмици?
— Точно това казах, нали?
— Крис, няма нужда да го правиш.
— Напротив, има — отвърна той.
— Мога да се защитавам.
Непреклонната линия на челюстта му остана твърда.
— Не става дума за това. Всички очакват да се оженим.
Тази свадливка не знаеше ли, че няма избор по този въпрос? Съдбите им бяха подпечатани в деня, когато тя беше стъпила на неговия кораб. Харесва й или не, те двамата щяха да се оженят.
Софи поклати отрицателно глава. Спомняше си кристално ясно деня, когато Крис й беше казал, че е убил Дезмънд. Беше я погледнал така, сякаш не искаше никога повече да я вижда. Сякаш не можеше да понесе да я вижда. После беше изчезнал. Тя беше понесла скандала и изоставянето от мъжа, когото обичаше, с високо вдигната глава. Не беше ревлива, безпомощна женичка. Беше осуетила опитите на сър Оскар Ригби веднъж, можеше да го направи отново.
Умът й се върна назад във времето, към неустоимия млад мъж, какъвто беше тогава Крис. Тя то беше искала от самото начало, дори знаейки, че не може да го има. Нищо, което му беше казала, не беше лъжа. Но на седемнадесет години тя беше прекалено млада, за да осъзнае, че създава сцена за трагедия.
— Защо бракът с мене те отвращава?
Отвращава ли? Божичко, само ако знаеше.
— Много добре, ще се омъжа за тебе, Крис, но никога не казвай, че не съм те предупредила.
Облекчение ли зърна в очите му?
— За какво да си ме предупредила?
— Че съм беля. Ти го каза.
— Мисля, че мога да се справя с такъв вид беля.
Софи се взря в него, представяйки си мощното му тяло, твърдите линии и бронзовата кожа. Колкото и да се опитваше, се можеше да прогони картината на голото му тяло от мисълта си или да потисне трепването ниско в корема всеки път, когато бяха заедно. Той щеше да се шокира, ако разбереше колко отчаяно го искаше тя. Но тя никога не би изложила на показ уязвимостта си пред него, освен ако той не отговореше на чувствата й, което тя сериозно се съмняваше, че някога ще стане.
Тя задълба в душата си, търсейки отговор на своята дилема. Какъв избор имаше? Вместо да се омъжи за Крис, би могла да се върне в Англия. Прогони тази мисъл още при пораждането й. Би могла да продължи да търси работа. Като че ли някой би я наел, помисли тя огорчено.
Можеше да се омъжи за Крис и да направи най-доброто, което би могло да се получи от съвместния им живот.
— Престани да мислиш как да се измъкнеш от това, Софи. Ако аз мога да понеса брака ни, защо ти да не можеш?
Вдигнала високо глава, тя се изправи пред него.
— Много добре, Крис, ще се омъжа за тебе. Още твърдя, че това е дяволски пакт, но ще го направя, ако и ти го искаш.
Той я хвана за ръцете и я накара да се изправи.
— Винаги ще имаме това, Софи.
Тогава той я целуна и съмненията й се изпариха.
Устата й се отвори под напора на неговата. Езикът му се плъзна вътре, борейки се с нейния; Зъбите й захапаха крайчеца му. Дъхът й спря, когато той обхвана лицето й е две ръце и пъхна езика си дълбоко в устата й.